Можете ли да се досетите кой сектор на икономиката е от основните причинители на жестокост спрямо животните, обезлесяване на горите, замърсяване на въздуха и водите, отделяне на вредни парникови емисии, зараждане на зоонозни пандемии и антибиотична резистентност, увеличаване на риска от рак и сърдечно съдови заболявания, като и прахосническо използване на хранителните ресурси на планетата? Човек би решил, че тези фрапиращи данни би трябвало да са добре известни на обществото и активно да се търсят начини за справяне с тази катастрофа, но истината е, че на правителствено ниво, в медиите и сред обществото цари пълна незаинтересованост и бягство от отговорност. Затова е крайно време всеки един от нас да се информира по темата и заедно да създадем едно по-добро бъдеще!
Според Организацията на ООН по прехрана и земеделие (Food and Agriculture Organization, FAO), за животновъдството се изразходва най-голяма част от обработваемата земя на планетата. То допринася за 80% от емисиите на парникови газове в земеделския сектор (18% от всички общочовешки емисии) и има ключова роля в изтощаването на водните ресурси, ерозия на почвата и води до замърсяване на водите с пестициди (използвани за отглеждане на фуражи за животните), антибиотици и тежки метали. Освен това животновъдството афектира негативно биоразнообразието чрез много различни процеси, като приносът му към тези процеси е под много форми, което го прави трудно да се характеризира числово. [1]
Човек би очаквал, че всичките тези негативи са с цел ефективно прехранване на човечеството, но на практика животновъдството изразходва повече протеин годен за човешка консумация отколкото произвежда. [1] Всъщност растителните алтернативи имат потенциала да произведат 20 пъти повече храна със сходен хранителен профил за единица земя, и заместването на животинските продукти с растителни алтернативи може да изхрани много по-голямо световно население от текущото. [2]
В последния си климатичен доклад, Междуправителственият панел за климатичните промени (IPCC), констатира, че растителните диети биха могли да спестят 3.1 милиарда хектара земя, да понижат парниковите емисии с 6.5 гигатона еквивалент на въглероден диоксид годишно, еутрофикацията с 49% и използването на питейна вода с 19%. [3]
Няма съмнение, че животновъдството е крайно неефективно, но дали то не е необходимо зло, с цел хората да могат да си набавят есенциални хранителни вещества, които не се срещат в растителните алтернативи? Експертите в областта дават отговор на този въпрос: Американската Академия по хранене и диетология (най-голямата диетологична оргнизация в света), Британската диетологична асоциация, както и много други организации в областта, излизат със становища, че правилно планираната растителна диета е подходяща за всички етапи от живота и дори има потенциала да намали риска от много хронични заболявания. [4][5] През 2015 година, на базата на повече от 800 изследвания, световната здравна организация обявява преработеното месо (тук под преработено дефинират всяко месо, което е преминало през процес на посоляване, опушване, ферментиране, втвърдяване или всякакъв друг процес с цел подобряване на вкуса) за клас 1 канцероген (което значи, че има достатъчно доказателства, за да се заключи, че месото е причинител на рак в направените изследвания и те са достатъчни, за да може този ефект да се екстраполира до общата популация на планетата). [6] Освен това множество мета-анализи, намират статистически значима връзка между различни видове рак и консумацията на червено месо. [7][8][9][10][11][12]
Тъй като научният консенсус е, че завишената концентрация на LDL холестерол е причинител на артеросклеротични сърдечно-съдови заболявания [13], и холестеролът и наситените мастни киселини в животинските продукти, повишават тази концентрация [14][15], то е естествено да се заключи, че подобен вид продукти повишават риска от сърдечно съдови заболявания. Такава асоциация действително се наблюдава в изследванията! [16]
Според базата от данни FOSTAT на Организацията на ООН по прехрана и земеделие, годишно биват убивани повече от 70 милиарда сухоземни селскостопански животни. [17][18]
Тъй като и в момента няма достатъчно земя за да се отглеждат толкова много животни, най-разпространеният метод за глобалното им отглеждане е “ферми заводи” (factory farms). В тези предприятия множество животни са натъпкани в много тесни пространства, което им действа изключително зле психически и физически и са склонни да се самонараняват и да нараняват останалите животни, поради което стандартна практика, за предотвратяване на това е извършване на ред осакатявания, като рязане на опашки, рога, клюнове и т.н., без упойка. Малките телета биват отделяни от майките си с цел запазване на всяка капка мляко за човешка консумация. Освен психологическите проблеми, толкова голяма гъстота на животни на едно място води до голяма опасност от болести, което от своя страна бива решено, чрез рутинно използване на антибиотици (известен факт е, че фермите са най-големият консуматор на антибиотици! [19]), което значително увеличава риска от възникването на антибиотично резистентни зоонозни заболявания, които биха имали пагубен ефект върху човечеството!
И накрая, след краткия си и мъчителен живот, стандартната “хуманна” практика е тези животни да бъдат задушени в CO2 газови камери, където дълго се бунтуват от клаустрофобното усещане и горенето в очите и гърлото от въглеродната киселина, или пък да бъдат зашеметени с пистолет със затворен куршум (captive bolt gun), чиято цел е да увреди мозъка на животното, така че то да изпадне в безсъзнание, но често пъти това е неефективно, дори и при прецизно използване, което е трудно. [21][22] И така, в случаите, в които е осъществено ефективно зашеметяване, както и в тези, в които не е, следва “хуманно” клане с прерязване на гърлото и оставяне на кръвта да изтече. [21] Животните запазили съзнание, бавно и мъчително чакат своята смърт.
И въпреки всичко, животновъдството е масово субсидирано от правителствата по света, насочвайки парите на данъкоплатците в процес, който вреди на хората, животните и планетата. Ако мислите, че това е нередно, може да подпишете Европейската гражданаска инциатива за спиране на субсидиите за животновъдство и пренасочването им в по-хуманни и екологични алтернативи, като растителни храни и лабораторно създадено месо.
НЕКА ЗАЕДНО СПАСИМ СВЕТА И ЖИВОТНИТЕ. ПОДПИШЕТЕ ТУК:
https://eci.ec.europa.eu/025/public/#/screen/home/ ✍️
Източници:
[1] https://www.fao.org/3/a0701e/a0701e.pdf
[2] https://www.pnas.org/doi/10.1073/pnas.1713820115
[3] https://www.ipcc.ch/report/ar6/wg3/downloads/report/IPCC_AR6_WGIII_Full_Report.pdf
[4] https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S2212267216311923
[6] https://www.iarc.who.int/wp-content/uploads/2018/11/Monographs-QA_Vol114.pdf
[7] https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/24395380/
[8] https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1002/ijc.31848
[9] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3261306/
[10] https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/25893586/
[11] https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29274927/
[12] https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29137344/
[13] https://academic.oup.com/eurheartj/article/38/32/2459/3745109
[14] https://www.bmj.com/content/314/7074/112.full
[15] https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/30596814/
[16] https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/26853923/
[17] https://faunalytics.org/global-animal-slaughter-statistics-charts-2022-update/
[18] https://www.fao.org/faostat/en/#data/QCL
[19] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5332933/
[20] https://apua.org/antibiotics-in-agriculture
[21] https://www.fao.org/3/x6909e/x6909e.pdf
[22] https://www.thepigsite.com/articles/stunning-at-slaughter-is-your-hard-work-going-to-waste
