„Нашата цел следва да бъде да оставим след себе си свят, в който всички създания могат да живеят свободно, в хармония с природата и без страх от човешка експлоатация.” – Daphne Sheldrick
Прочети „Клетките в животновъдството: въведение”.
Почти половината от общо 350 милиона кокошки носачки в Европа са принудени да прекарат живота си в клетка, малко по-голяма от размерите на блоков лист (А4). Понастоящем кокошките носачки са държани в т.нар. „обогатени / разширени” клетки, при които птиците са снабдени с минимално обогатяване на средата – кацалки и минимум 45 см. използваема височина, както и оградена площ за гнездене и малка постеля за „ровене“ и точене на ноктите. Въпреки това поради гъстотата събиране на животните – в затворени халета с клетки с до 13 кокошки на кв. м. – както и липсата на достатъчно вертикално пространство, голяма част от тяхното естествено поведение и нужди са напълно потиснати.
СТРАДАНИЕТО В КЛЕТКА
Научните изследвания посочват многобройни проблеми за кокошките носачки, отглеждани в клетки, като например липса на достатъчно физическо и психологическо пространство, както и липса на възможност за двигателна активност. Това води до по-висока заболеваемост от метаболитни и костни заболявания.
Кокошките носачки са лишени от възможността за извършване на прашни бани, както и на други поведенчески прояви. Наблюдава се по-висока честота на увреждания на краката на птиците заради металния решетъчен под.


- Физическо ограничаване и фрустриране на естествените инстинкти
Движение и махане с криле
Кокошките в клетки разполагат с 750 кв. см. пространство, или малко повече от размерите на лист А4, както и с телена мрежа вместо земя. Животът в клетка прави невъзможно за кокошките изпълняването на видовo поведениe като протягане, ровене в земята и търсене на храна, прашни бани, кацане, гнездене и махане с криле.
Търсене на храна, ровене и кълване
Търсенето на храна е изключително важно поведение за кокошките. На свобода те прекарват почти цялото си време през деня (94%) в кълване и ровене в земята за храна (60% и 34% съответно).
В клетките не могат да правят нищо от това, защото подът е телена мрежа, а не земя. По закон трябва да имат малка постеля за кълване, но тя е крайно недостатъчна.
Прашни бани
Прашните бани са естествено задоволително поведение с дълготрайни здравословни ползи (почистване, здраво оперение, намаляване на кърлежи и въшки), което се състои от цяла последователност от движения. То често се изпълнява на групи, с което придобива и социално значение.
Въпреки че клетките са снабдени с място, уж предназначено за прашни бани (малка подложка за чесане), при птиците там често се наблюдава нецялостно изпълнение на движенията и съответно фрустриране на нуждата от поведението.
Кацане и почиване
Използването на кацалки има много позитивни ефекти, например: намалява страха, увеличава движението и заздравява костите благодарение на двигателната активност. Обогатените клетки са снабдени с кацалки, но няма достатъчно място всички кокошки да почиват на тях едновременно. Освен това те са разположени съвсем малко над земята, следователно не е ясно дали допринасят към чувството за сигурност на птиците (те са силно мотивирани да стоят нависоко, защото там се чувстват в безопасност от хищници).
Гнездене
Гнезденето може би е най-важната поведенческа нужда на кокошките носачки. Те са силно мотивирани да търсят уединено място за гнездене, особено през периодите на яйцеснасяне. Ако достъпът им до места за гнездене е ограничен, птиците показват признаци на фрустрация и стрес. Чувството на неудовлетвореност поради фрустриране на потребността от гнездене е най-сериозният поведенчески проблем на кокошките в батерийни клетки.
Въпреки че обогатените клетки са снабдени с места за гнездене, претъпканите условия възпрепятстват кокошките, по-нискостоящи в йерархията, да достигнат до тях.
- Наранявания и липса на подходящо обгрижване
Стресът, скуката и страданието в тесни, претъпкани клетки карат животните да проявяват агресивно поведение, кълвейки се едно друго понякога до смърт. По-слабите животни не могат да избягат, ако другите птици ги кълват, поради което понякога се стига до канибализъм и смърт.
Рутинна и жестока практика, насочена уж към предотвратяване на агресията между птиците, е подрязването на човките на малките пиленца (едва на няколко дни) с нажежена метална гилотина. Тъй като върхът на клюна на птиците е добре снабден с кръвоносни съдове и нервни окончания, отрязването на 1/3 от него им причинява незабавна и трайна болка.


СТАТИСТИКА
Въпреки че 49% от кокошките носачки в Европа се отглеждат в клетки, това число намалява. Обогатените клетки са забранени в Люксембург и Австрия., в Германия ще бъдат забранени през 2025, а в Чехия ще са забранени от 2027 г.
У нас повечето кокошки носачки се отглеждат клетъчно – около 74,5% или 3,6 милиона птици (по данни от БАБХ за 2021г.).
94% от европейските граждани смятат защитата и благосъстоянието на индустриално отглежданите животни за важни (според Евробарометър от 2016 г.) и 76% от българите смятат, че не е хуманно отглеждането на кокошки в клетки, след като има по-хуманни варианти (според проучване от „Галъп интернешънъл“ от 2020 г.).

АЛТЕРНАТИВИ
Отглеждането на кокошките в хамбари или волиери предоставя по-добри условия за здравето на птиците, давайки им възможност да проявяват естествено за тях поведение като търсене на храна, ровене и прашни бани. Тези системи предлагат много по-голяма свобода на движението с възможности за летене, тичане и пляскане с криле. В Европа хамбарите и волиерите имат по-ниска гъстота на животните вътре – с 9 птици на квадратен метър, сравнено с 13 при клетъчното отглеждане. Резултатите от проучвания показват, че волиерите осигуряват по-комфортна среда за птиците и почти същата производителност на птица като батерийните клетки.
В системите за свободно отглеждане птиците пак се помещават в хамбари, както и при подовото отглеждане (горе), но през деня имат достъп до поне 4 кв. м. открито пространство на кокошка.
В системите за органично (био) отглеждане животните също имат достъп до открито пространство през деня с поне 4 кв. м. на кокошка, а през нощта, при лошо време или при огнища на зарази – в затворени халета без прозорци, но с до 6 кокошки на кв. м. вместо до 9. Друга разлика е, че кокошките трябва да се хранят с био храна и фермата да покрива редица други изисквания, например това, че не може едно стадо кокошки да е с повече от 3000 птици (при другите видове отглеждане обикновено са десетки или стотици хиляди).
Научната позиция на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) е, че за да се подобри хуманното отношение към отглежданите кокошки носачки, „птиците трябва да бъдат отглеждани в системи без клетки”.
КЪМ ПРОМЯНАТА
През 2018г. над 170 организации за животните и 1,4 милиона граждани от цяла Европа обединиха усилията си, за да оглавят Европейската гражданска инициатива “End The Cage Age”, която призовава Европейската комисия да предложи законодателство за забрана на клетките в животновъдството.
Заедно имаме силата да постигаме промяна и позицията ни има значение!
Бъди част от борбата за животните!
Прочети как можеш да бъдеш активен по темата: тук.