„Нашата задача е да освободим себе си… чрез разширяване на кръга си от съчувствие към всички живи същества, автентичната цялост на природата и нейната красота.” – Алберт Айнщайн
Предимството на един глобален свят като днешния е това, че всичко е далеч по-достъпно: екзотичните храни в супермаркета, пътуването, информацията и контактите с хора от всички краища на земята. Недостатъкът обаче е това, че всичко изброено ни е станало в същината си по-чуждо: докосването с уважение и благодарност до земята и животните; до ръцете, които отглеждат храната ни; до страниците с истина, непреходна във времето; до сърцата на човеците, които присъстват в делниците ни. А как можем да вземаме решения като пълноценни, цялостни в морално отношение същества, ако дистанцията между нас и света се увеличава за сметка на достъпността?
Нека днес надникнем заедно „в сърцето” на една индустрия, в която туптят сърцата на милиарди живи същества. Нека я видим през техните очи и почувстваме през техните сетива. И нека после избираме позицията си с пълното съзнание за силата, която носим като индивиди и с която можем да променяме – заедно!
ИНДУСТРИАЛНОТО ЖИВОТНОВЪДСТВО
Индустриалното животновъдство се основава на идеята за максимална продуктивност и съответно – печалба. Самият факт на отглеждане на животните за извличане на възможно най-голяма изгода от тях, предполага, че накърняването на благополучието им като индивиди е до известна степен неизбежно. Добруването на животните в индустрията не би могло да бъде оптимално в пълния смисъл на думата и може да бъде подобрявано само в определени граници, тъй като отглеждането им се подчинява на принципа за извличане на максимална печалба от тях. Въпреки това върху нас като общество лежи моралният ангажимент за осигуряване на възможно най-добри условия и облекчаване на страданието на животните дори в контекста на индустриалното животновъдство.
КЛЕТКИТЕ В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО
Животните в индустриални ферми да са подложени на множество болезнени и стресиращи за тях манипулации и средови влияния – както стандартни, така и видово специфични. Въпреки обширността на темата, ще се спрем на един от най-кошмарните начини, по които животните в индустрията са принудени да прекарват живота си: в клетки.
Отглеждането на животни в клетки за периоди от живота им или за целия живот засяга милиарди животни по света и поне 700 милиона селскостопански животни в Европа – свине майки, кокошки носачки, зайци, пъдпъдъци, патици, гъски и телета. Животните, държани в клетки, са значително ограничени в своите движения и лишени от възможността да се ангажират в изпълняване на естественото си поведение, което повлиява в негативен план цялостното им благополучие.
СТРАДАНИЕТО В КЛЕТКА
- Физическо ограничаване и изолация
- Фрустрация на естествените инстинкти
- Психическо страдание и стереотипно поведение
- Болка, стрес и наранявания
- Податливост към заболявания и инфекции
Животните, отглеждани в клетки, разполагат с тясно и голо пространство, абсолютно недостатъчно да удовлетвори нуждите им от движение, социализация, почивка и реализиране на естественото за тях поведение. Те често показват признаци на силен дистрес и фрустрация, и т.нар. стереотипно (повтарящо се) поведение като гризане на решетките, близане и др. На тези животни е отнета възможността да видят слънцето, да почувстват вятъра и земята под краката си, да тичат и да живеят свободни от болка и експлоатация.
Майки прасета
Майките прасета не могат дори да се обърнат в клетките, малко по-големи от размерите на тялото им, нито да се погрижат за малките си, които кърмят през решетките. Те са лишени от възможността да приготвят „гнездо” за бебета си, да ги обгрижват и да се социализират с тях. Подложени на непрестанен цикъл от изкуствено осеменяване, забременяване и раждане; оградени с метални решетки, неспособни да се радват на бебетата си, тези майки са третирани като машини за възпроизводство и печалба, вместо като чувствителните и интелигентни животни, каквито са.
Прочети повече за майките прасета в клетки: тук.
Кокошки носачки
Кокошките носачки, експлоатирани за яйцата си в клетки, разполагат с пространство колкото блоков лист А4, където не могат да разперят крилете си, да кълват и ровят за храна, да кацат нависоко, да изпълняват характерните за тях „прашни бани” със социално значение и да подготвят гнезда, нито да избягват от агресията и кълването на другите кокошки. Техните поведенчески и психически потребности са тотално потъпкани в индустрията, за която птиците са „машини за яйца” и нищо повече.
Прочети повече за кокошките носачки в клетки: тук.
Зайци
Зайците в клетки са лишени от възможността да бъдат активни, както в естествената си природа – те не могат да стоят на задните си крака, да се протягат, да гризат и да търсят храната си, нито да се социализират с другите зайци на групи, както в дивата природата биха правили. Намалената двигателна активност води до физически и психически здравословни проблеми, увеличава риска от фрактура на костите, а теленият под разранява болезнено лапичките на животните. Високата смъртност и високата употреба на антибиотици вървят ръка за ръка, а стресът от фрустрирането на естествените инстинкти прави зайците податливи на заболявания и анормално поведение.
Прочети повече за зайците в клетки: тук.
Телета
Изолирането в индивидуални клетки и ранното отделяне от майката при телетата – само няколко часа след раждането им – причинява на тези животни силен дистрес, социални и когнитивни нарушения, податливост към инфекции и по-нисък имунитет. Техните социални нужди за близост с майката, комуникация, игра, двигателна активност и формиране на групи са потиснати.
Прочети повече за телетата в клетки: тук.
Пъдпъдъци
Едно от най-болезнените последствия за пъдпъдъците, отглеждани в клетки, настъпва поради естествената им поведенческа реакция при страх, която се изразява в бързо и рязко излитане нагоре за избягване от опасността. Паниката бързо се разпространява сред гъсто набутаните в клетки птици, така че скоро те всички махат с криле и удрят главите си в таваните на клетките, понякога счупвайки вратовете си. Движението на тези животни също е силно ограничено в клетките, без възможност за извършване на характерни за тях дейности като тичане, ровене в земята за храна и „прашни бани”. Клетките им най-често нямат никакво обогатяване на средата, липсата на движение води до отслабване на костите и счупвания, а теленият под разранява краката на птиците.
Прочети повече за пъдпъдъците в клетки: тук.
Гъски и патици
Милиони патици и гъсти, отглеждани в Европа за производството на фоа гра, прекарват последните две седмици от живота си в тесни клетки, където биват насилствено хранени и преживяват неизразимо страдание от пораженията, които понасят телата им. Движението, хигиената и благополучието им са ограничени до минимум, птиците страдат от нарушение на позата и походката си, увреждания на крилете и рани по краката, силен дистрес, възпаления и перфорации на хранопровода. Това е практика, чиято същина, изтъкана от жестокост, прави невъзможно наличието на „хуманни” алтернативи, и трябва да бъде прекратена изцяло.
Прочети повече за гъските и патиците в клетки: тук.
КЪМ ПРОМЯНАТА
През 2018г. над 170 организации за животните и 1,4 милиона граждани от цяла Европа обединиха усилията си, за да оглавят Европейската гражданска инициатива “End The Cage Age”, която призовава Европейската комисия да предложи законодателство за забрана на клетките в животновъдството, както следва:
– на клетките за кокошки носачки, зайци, ярки, бройлери, пъдпъдъци, патици и гъски;
– на родилните и осеменителните клетки за майки прасета;
– на индивидуалните клетки за телета.
Заедно имаме силата да постигаме промяна и позицията ни има значение!
Бъди част от борбата за животните!
Прочети как можеш да бъдеш активен по темата: тук.
