Клетки: пъдпъдъци

„Заедно можем да постигнем промяна. Обединявайки сили и работейки заедно, можем да създадем свят, в който никое животно повече не става жертва на жестокост.” - Jill Robinson

„Заедно можем да постигнем промяна. Обединявайки сили и работейки заедно, можем да създадем свят, в който никое животно повече не става жертва на жестокост.” – Jill Robinson

Прочети „Клетките в животновъдството: въведение”.

Отглеждани заради месото и яйцата си, голяма част от 140-тте милиона пъдпъдъци в индустриални ферми в Европа прекарват живота си в клетки, без възможност да задоволят дори основните си поведенчески нужди.

СТРАДАНИЕТО В КЛЕТКА

  1. Страх, физическо ограничаване и наранявания

Вероятно най-големия проблем за пъдпъдъците, отглеждани в клетки, е тяхната инстинктивна реакция при страх, която често се задейства в индустриалните ферми и причинява паника и болезнени наранявания на животните заради тясното пространство.

Когато са в опасност, пъдпъдъците рязко и бързо излитат нагоре, за да избягат. Тази реакция лесно може да се предизвика в индустриална ферма с клетки, например когато човек влезе в халето, или заради някакъв друг шум. Веднъж задействано, поведението при страх става верижно и всички птици започват да излитат и да махат с криле, удряйки главите си в тавана на клетките, понякога счупвайки вратовете си.

Както при кокошките-носачки, движението на пъдпъдъците е изключително ограничено в клетките, което им причинява силна фрустрация и стрес. Птиците не могат да изпълняват голяма част от естественото си поведение, включително тичане, прашни бани и ровене в земята за храна.

В много от фермите биват затворени по 80 птици в една клетка, съответно всяка разполага с изключително малко пространство – приблизително 9 на 9 см, тоест по-малко от средния размер на смартфон. (Пъдпъдъците са със среден размер 36 см с разперени криле и 18 см дължина).

Клетките им най-често нямат никакво обогатяване на средата – субстрат за кълване, кацалки, субстрат за прашни бани и т.н. – което причинява стрес и агресивно поведение (кълване) между птиците, води до отслабени кости заради липсата на движение и съответно болезнени счупвания.

Теленият под разранява краката на птиците, увеличавайки риска от инфекции, деформирани крайници и дори смърт, докато животните са още малки.

АЛТЕРНАТИВИ

Научното становище на Европейският орган по безопасност на храните (EFSA)  ясно заявява нуждата от премахване на системите с клетки за всички отглеждани видове животни.

По-хуманни алтернативи за отглеждане на пъдпъдъците включват свободно и добре направено подово отглеждане, което предоставя достатъчно пространство на птиците и включва обогатяване на средата, например със субстрат за прашни бани. Важно е подовата повърхност да наподобява максимално естествената среда (високи треви), за да намали чувството за страх на животните, докато същевременно им дава достатъчно пространство да летят нагоре..

В момента няма никакво законодателство в ЕС, което да дава защита на индустриално отглежданите пъдпъдъци. Общи разпоредби и закони за отглеждане на животни важат, но те не предоставят никакви видово специфични защити за пъдпъдъците, поради което за отглеждането им рутинно се ползват батерийни клетки без дори минимално обогатяване на средата. Тези нежни и плашливи създания страдат неимоверно в клетките си, поставяйки ни за пореден път пред категоричната нужда от промяна на глобално ниво в полза на животните в индустрията.

Изображение: Essere Animali

КЪМ ПРОМЯНАТА

През 2018г. над 170 организации за животните и 1,4 милиона граждани от цяла Европа обединиха усилията си, за да оглавят Европейската гражданска инициатива “End The Cage Age”, която призовава Европейската комисия да предложи законодателство за забрана на клетките в животновъдството.

Упоритата работа в продължение на 3 години завърши с голяма победа и историческо решение на Европейската комисия на 30 юни 2021 г. за преразглеждане на действащото законодателство на ЕС с ангажимент за:

– представяне на законодателно предложение до края на 2023 г. за постепенно премахване и окончателно забрана на използването на клетки за кокошки, прасета майки, телета, зайци, патици, гъски и други селскостопански животни;

– постепенно премахване на използването на клетки за селскостопански животни в Европа до 2027 г.;

– гарантиране, че всички внесени продукти в ЕС отговарят на бъдещите стандарти за животновъдство без клетки;

– прилагане на системи за стимулиране и финансова подкрепа за европейските земеделски стопанства по време на прехода към отглеждане без клетки.

Нашата мисия сега е да следим законодателния процес и да гарантираме, че Комисията спазва думата си и изпълнява ангажиментите си, както и да се уверим, че България като държава членка на ЕС ще гласува „за” предложението за забрана на клетките и няма да изисква прекалено дълъг преходен период.

Заедно имаме силата да постигаме промяна и позицията ни има значение!

Бъди част от борбата за животните!

Прочети как можеш да бъдеш активен по темата: тук.

Стани доброволец.

Дари.

Етикети

Още от тази категория

Share This