„Животните не са собственост или „неща” – те са живи организми, достойни за нашето съчувствие, уважение, приятелство и подкрепа.” – Марк Бекоф
Прочети „(1) Клетките в животновъдството: въведение”.
Близо 120 милиона зайци се отглеждат индустриално в ЕС и почти всички прекарват целия си живот в клетка, толкова малка, че най-основните им естествени поведения са невъзможни или силно ограничени. Повечето зайци не могат дори да се изправят на задните си лапи или да подскочат.
Научното становище на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) потвърждава, че конвенционалните системи с клетки са по-лоши за благополучието на зайците в сравнение с други системи. Това се дължи на невъзможността на животните в тях да изразяват естествено поведение като гризане и социализация, както и заради силно ограниченото движение и възможности за почивка.
СТРАДАНИЕТО В КЛЕТКА
Почти всички зайци в ЕС са затворени в голи телени клетки, в които на един заек се пада пространство, по-малко от блоков лист (А4.) Възможностите на животните за движение са изключително ограничени – те не могат дори да застанат в обичайните за вида пози, например да се изправят на задните си лапи с изпънати уши или да легнат и да се протегнат. Намалената физическа активност води до слаби и чупливи кости, а теленият под разранява болезнено лапите на животните.
Зайците в клетки не могат да се ангажират в много други важни за тях естествени поведения, като например да ровят, да се крият и да търсят храната си. Това води до изключителен стрес и анормални реакции – стереотипно поведение – като непрестанно близане на козината или гризене на клетката.
Употребата на антибиотици е изключително висока (най-високата от всички животновъдни отрасли; 10 пъти повече от тази при свинете, които са номер 2 в класацията) заради високите нива на дихателни и чревни зарази. Въпреки това се наблюдава изключително висока смъртност.
- Физическо ограничаване и фрустриране на естествените инстинкти
В дивата природа зайците живеят предимно на открити места с растителност за скриване, като си изкопават сложни подземни бърлоги с множество входове, достигащи до два метра дълбочина. Тъй като индустриално отглежданите зайци не са били подложени на толкова дълъг процес на опитомяване като другите селскостопански животни, те все още проявяват почти непроменени същите поведения и инстинкти, каквито се наблюдават при дивите им предшественици.
Двигателна активност
В естествената си природа зайците са много активни животни, а най-младите прекарват много време в игра. Зайците са социални животни, които живеят в групи по семейства в рамките на по-големите си колонии. За да поддържат йерархиите си, те се бият помежду си, което включва боксиране, ритане, гонене, хапане и драскане. Могат да прекарат до 70% от будното си време в търсене на храна, която се състои от широк набор от растения.
Както конвенционалните клетки, така и обогатените клетки в индустрията са твърде малки за тези свободолюбиви и активни животни. Зайците в клетки не могат да се изправят на задните си крака, да лежат изпънати и да се протягат, както биха правили в природата. В резултат на това те прекарват по-малко време в движение, отколкото тези, отглеждани извън клетки. Това може да доведе до физически и психически здравословни проблеми. Липсата на пространство и възможност за движение в клетките увеличава риска от фрактури на костите.
Гризане
Гризането е полезно за зайците в дивата природа, тъй като дъвчейки твърди субстрати, те по естествен начин износват зъбите си, които постоянно растат. В клетките обаче не разполагат с нищо за гризане, поради което зъбите им порастват дотолкова, че започват да навлизат в меките тъкани, причинявайки им болка и затруднявайки храненето. Дори и в обогатените клетки, предоставените материали за гризане са недостатъчни, за да задоволят нуждите на зайците.
Майчински инстинкт
Разплодните майки обикновено се отглеждат сами в клетки, докато родят малките си. Подобно на зайците за месо, майките обикновено се отглеждат в тесни телени клетки без възможност за движение, въпреки че те са силно мотивирани да изпълняват естественото си майчино поведение – например изграждането на гнездо – което животът в клетка прави невъзможно.
Освен това в дивата природа женските зайците посещават гнездото, за да кърмят малките си, само веднъж дневно, докато в клетката заекът не може да се отдалечава и да се връща при малките си според своите нужди.
Обогатените клетки включват платформа, до която първоначално има достъп само женската, но бебетата ѝ стават достатъчно големи едва на около триседмична възраст, така че да могат да я последват. Установено е, че тази непрестанна близост води до повишени нива на стрес у майката, тъй като естествените ѝ инстинкти вероятно се ръководят от необходимостта да защитава бебетата си, като обикаля сама навън и следи за опасности.
- Изолация вместо социално поведение
В клетките женските и мъжките зайци за разплод обикновено се отглеждат самостоятелно в единични клетки, освен когато женската има малки. Въпреки че това е така заради вероятността от повишена агресия и сбиване при групово отглеждане, все пак лишава животните от нормални социални взаимодействия помежду си. В резултат на това индивидуално отглежданите зайци се движат по-малко и проявяват стереотипно поведение, като например хапане на решетките на клетките. Това е силен признак за много силна фрустрация, скука и стрес, които тези животни изпитват в клетките.
Зайците за месо, отглеждани в клетки, също са затворени в контекста на неестествени социални групи. Това, заедно с липсата на пространство, им пречи да се ангажират с естествено социално поведение, като например игра.
- Постоянна болка, дискомфорт и наранявания
Клетките за зайци обикновено са с телена подова настилка, която често води до наранявания на лапите на животните, причинявайки им силна болка и потенциално дълбоки и нелечими инфекции. Когато им се предостави избор, зайците избягват теления под, което показва, че те не се чувстват комфортно на него.
- Стрес и заболявания
Без значение дали са в клетки, ако зайците се отглеждат в претъпкани и тесни пространства, те стават по-стресирани – високите нива на кортизол („хормона на стреса”) и ниските нива на допамин и серотонин („хормоните на щастието”), които се наблюдават при индустриално отглежданите зайци, са доказателство за лошото им психическо състояние.
Когато животните са подложени на постоянен стрес, както е при зайците в клетки, имунната им система страда, а болестите и инфекциите са сериозен проблем. За да намалят риска от заболявания и смърт, животновъдите използват много антибиотици – смята се например, че във Франция употребата на антибиотици при зайците е над десет пъти по-висока, отколкото при прасетата (видът на второ място по употреба на антибиотици). Това допринася за антибиотичната резистентност при бактериите, която може да има катастрофални последици за човечеството с оглед на все по-трудното лечение на инфекциозни и бактериални заболявания.
АЛТЕРНАТИВИ
Съществуват алтернативни начини за отглеждане на зайци без клетки – например добре изградените паркови и други системи със заграждения, в които зайците имат пространство да тичат, скачат и да се крият, да изразяват естествените си поведения, да имат пълноценни социални взаимодействия помежду си и да бъдат по-здрави поради по-ниските нива на стрес и подобрената двигателна активност. Системите, които осигуряват на зайците достъп до външно пространство, са още по-успешни в подобряването на хуманното отношение към тези животни, както и по-добри за околната среда.
Парковите системи, които представляват отворени заграждения на закрито, се използват все по-често в Европа. Тези системи обикновено включват различни обогатяващи средата за животните съоръжения, включително платформи, блокове за гризане и тунели за скриване. Въпреки това, когато зайците се отглеждат при твърде висока гъстота, тези системи им предлагат съвсем малко повече пространство от системите с клетки. Алтернативите на клетките могат да подобрят благосъстоянието на зайците, ако предоставят на животните достатъчно пространство за движение, тунели, в които да се крият, платформи, на които да скачат, и места, на които да избягат в случай на агресия от други зайци.
Ужасът, който зайците изпитват, прекарвайки живота си в клетка, е най-силното основание за ангажиран поглед към проблемите на животните в индустрията на глобално, политическо, обществено и индивидуално ниво. Тези чувствителни животни – също като другите отглеждани селскостопански животни – заслужават максимално свободен от страдание, стрес и принуда живот, в който да могат да се движат, хранят, социализират, размножават и да си почиват по начин, който е естествен и добър за тях.
КЪМ ПРОМЯНАТА
През 2018г. над 170 организации за животните и 1,4 милиона граждани от цяла Европа обединиха усилията си, за да оглавят Европейската гражданска инициатива “End The Cage Age”, която призовава Европейската комисия да предложи законодателство за забрана на клетките в животновъдството.
Заедно имаме силата да постигаме промяна и позицията ни има значение!
Бъди част от борбата за животните!
Прочети как можеш да бъдеш активен по темата: тук.
