fbpx

Клетки: свине майки

„Само ако разбираме… можем да бъдем загрижени. Само ако сме загрижени… можем да им помогнем. Само ако им помогнем… ще бъдат спасени.” – Джейн Гудол
cages-in-animal-farming-sows

„Само ако разбираме… можем да бъдем загрижени. Само ако сме загрижени… можем да им помогнем. Само ако им помогнем… ще бъдат спасени.” – Джейн Гудол

Прочети „Клетките в животновъдството: въведение”.

Всяка година над 8 милиона свине майки в Европа прекарват почти половината от живота си в клетки, чиито размер не надвишава два метра на дължина и по-малко от метър на ширина – малко повече от размерите на собственото им тяло. Без възможност дори да се обърнат, да се движат или да полагат грижи за малките си, майките свине са подложени на непрекъснат цикъл на репродукция, докато телата им се изтощят и животните бъдат изпратени в кланица. През целия си живот тези индивиди са третирани като машини за печалба и нищо повече.

КАКВО СЕ СЛУЧВА?

Майките свине биват затваряни в клетка за около 5 седмици в началото на бременността, после около седмица преди раждането отново за същия период. Те раждат малките си в клетка и кърмят бебетата през решетките. След като бъдат освободени от клетката, биват повторно осеменени и цикълът започва отначало.

ВИДОВЕ КЛЕТКИ ЗА СВИНЕ МАЙКИ

Клетка за осеменяване (или „осеменителен бокс“) –  представлява тясна метална конструкция, в която прасето майка се затваря за до 5 седмици (по закон) в началото на бременността (бременността е общо 4 месеца).

Родилна клетка (също „родилен бокс“ или „бокс за опрасване“) – тясна метална клетка, в която прасето майка е затворено от седмица преди раждането до отбиване на прасенцата (още 3-4 седмици). Разликата с клетката за осеменяване е, че около родилната клетка има място с отопление за прасенцата и майката може да ги кърми през решетките.

СТРАДАНИЕТО В КЛЕТКА

  1. Ужасяващо физическо ограничаване

Майките свине са ограничени в движенията си повече от всички други отглеждани в индустрията видове. Тесните клетки правят невъзможно задоволяването на естествените им инстинкти и ангажирането в характерното за тях поведение.

  1. Изолация и фрустриране на естествените инстинкти

Свинете са интелигентни, социални и грижовни животни със силен майчински инстинкт. В дивата природа бременната свиня изминава няколко километра, за да избере внимателно идеалното място, където да построи гнездо за новородените си деца. След като тя посрещне бебетата си на бял свят, те прекарват първите няколко месеца от живота си заедно, а майка им ги кърми, грижи се за тях, играят и търсят храната си.

В индустриалните ферми тази естествена майчина връзка е потъпкана. Прасето майка никога няма да може да усети слънчевите лъчи по кожата си или тревата под копитата си, нито ще има възможност да обгрижи и отгледа пълноценно малките си. Животните познават само студеното желязо на клетките и единственият досег на майката с прасенцата ѝ е тогава, когато ги кърми през решетките. В допълнение, на прасенцата се разрешава да бозаят от майка си само 3-4 седмици, преди да бъдат отделени за угояване, докато в естествени условия те биха бозали средно 17 седмици. Ранното отлъчване от майката се свързва с риск от понижен имунитет и податливост на инфекциозни и други заболявания за бебетата прасенца.

В рамките на няколко седмици след отбиването майката прасе отново бива подложена на изкуствено осеменяване и започва следващата си бременност. (Прасетата в индустрията обикновено раждат над 2 пъти годишно с около 10-12 прасенца на котило.) Тя има живот за разплод от около 3 години, преди да бъде продадена за клане и заменена.

Зурлата на прасето е много чувствителна и добре инервирана. В лека гора, която е естествената среда за прасетата, животните прекарват до 50% от времето си, използвайки зурлите си, за да ровят в почвата, търсейки корени и грудки за прехрана – това поведение е невъзможно в среда от бетон и метал в индустриалните ферми.

  1. Стереотипно поведение

Много от прасетата майки, отегчени и фрустрирани в клетките си, развиват видими стереотипни поведения – повтарящи се, безсмислени действия, които целят понасяне на стреса – люлеене, кимане и хапане на решетките на клетката за продължителен период от време. Животните демонстрират стереотипно поведение в среда, в която са затворени, отегчени и стресирани, както например в индустриалните ферми. Стереотипното поведение е показател за изключително голямо психическо страдание.Тези механизми за справяне обаче причиняват повече вреда, отколкото полза: животните хапят отново и отново твърдите метални решетки на клетките си, а триенето създава болезнени рани в устата им.

  1. Наранявания и липса на подходящо обгрижване

Заради малките размери на клетките, майките свине често страдат от болезнени рани поради търкането на тялото им в решетките или от постоянното стоене върху твърдия решетъчен, бетонен под. Постоянният натиск върху кожата на животните им причинява болезнени мазоли, язви и отворени рани.

Поради огромния брой майки в едно хале, много от тях не получават нужната грижа и помощ, когато са наранени или болни. Те са принудени да лежат в собствените си изпражнения и мръсотия, тъй като няма как да се отдалечат от мястото си и да извършват физиологичните си функции другаде. Някои от тях биват оставяни да умрат върху бетонните подове на фабриките.

Повечето научни изследвания върху клетките в животновъдството се фокусират върху това как те влияят върху „репродуктивната производителност” на майките, пренебрегвайки огромното физическо и емоционално страдание, което тези животни изпитват.

  1. Депресия и апатия от болката, стреса и липсата на ментална стимулация.

Прасетата са изключително интелигентни животни също като кучетата. Депресията и апатията им се изразяват най-често в т.нар. „стереотипно поведение“ (повтаряне на едно и също безсмислено действие отново и отново в продължение на часове) – например дъвчене на решетките. Повод за стрес често са шумове зад майката (в 90% от случаите майките са поставени с лице към стената), които я плашат и към които тя не може да се обърне, нито да предпази малките си от възприеманата опасност.

Изображение: The Humane League UK

АЛТЕРНАТИВИ

На клетките за осеменяване: Голям брой прасета-майки в ЕС (>2 млн., ~25%) се отглеждат извън клетки по време на цялата си бременност – на групи на закрито или свободно отглеждани с достъп до външния свят.

При добро отглеждане на групи, майките имат интересна околна среда; имат материал, в който могат да ровят и търсят храна; разполагат с поне 3 кв. м. на прасе; с места за самостоятелно хранене и почивка.

На родилните клетки: Около 1 млн. (~10%) прасета-майки в ЕС се отглеждат в свободни родилни системи (или „боксове за свободно опрасване“), докато раждат и кърмят прасенцата си. Когато имат пространство и материал (постеля), могат и да си направят гнездо инстинктивно преди раждането. Могат и да взаимодействат с прасенцата си и имат пространство да се отдалечат от тях за почивка.

Подобно на повечето стандартни практики в индустриалните ферми, крайната цел на клетките е максимизиране на печалбата. Отглеждането на майките прасета във възможно най-тесни пространства позволява да бъдат натикани хиляди индивиди в едно-единствено хале, което повишава печалбите за сметка на огромното страдание на животните.

Вместо да затварят свине майки в индивидуални клетки, някои ферми избират груповото отглеждане – една от най-разпространените алтернативи на клетките. То позволява на майките прасета да се движат свободно, предпазва ги от болезнените наранявания в клетките и им дава възможност да социализират с други прасета и най-вече със своите малки.

Научното становище на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) е, че женските свине и свинете майки следва да се държат постоянно в групи. Клетките за осеменяване и родилните клетки вече не трябва да се използват.

Въпреки че е за предпочитане пред невъобразимо ужасяващите условия и изтезания на отглеждането в клетки, груповото отглеждане също не е перфектно. Не гарантира достъп до открито пространство, нито предотвратява прекалено високата гъстота на отглеждане. Загражденията за групово отглеждане могат да са със същите решетъчни, бетонени подове като тези на клетките и да липсва обогатяване на средата. Майките пак може да прекарват живота си в мръсно хале без прозорци и да не видят никога слънцето.

Някои малки ферми използват пасищното, свободно отглеждане като по-естествен и хуманен вариант. В тези системи фермерите оставят стадата прасета свободно да се разхождат навън и да си намират подслон под навеси, колиби и в халета по свое желание.

Забраната на осеменителните и родилните клетки и преминаването към алтернативни системи е ключова първа стъпка към бъдеще, в което нито едно животно не страда в индустриална ферма – и изпраща ясен знак към политиците, обществото и компаниите, че животните имат значение и е неприемливо да са подложени на ужасяващо страдание и третирани като предмети в името на печалбата.

ЗАКОНОВИ РЕГУЛАЦИИ

От 2013 г. в ЕС е забранено да се използва клетката за осеменяване за повече от първите 4 седмици от бременността на прасето майка (която трае общо 4 месеца). След тези 4 седмици, майките трябва да се отглеждат групово.

Въпреки това е трудно за властите да контролират дали свинете майки са затворени в клетки за по-дълго от позволения период и в действително те най-вероятно прекарват много повече време там. Кошмарът на тесните метални ограждения, изолацията, невъзможността за движение и вътрегрупова интеракция, липсата на разнообразна и естествена среда, нараняванията и стресът правят всяко време в клетка твърде много.

КЪМ ПРОМЯНАТА

През 2018г. над 170 организации за животните и 1,4 милиона граждани от цяла Европа обединиха усилията си, за да оглавят Европейската гражданска инициатива “End The Cage Age”, която призовава Европейската комисия да предложи законодателство за забрана на клетките в животновъдството.

Заедно имаме силата да постигаме промяна и позицията ни има значение!

Бъди част от борбата за животните!

Прочети как можеш да бъдеш активен по темата: тук.

Стани доброволец.

Дари.

Етикети

Още от тази категория

Забраната на клетките за телета няма да навреди на индустрията

Забраната на клетките за телета няма да навреди на индустрията

С петицията организаторите от „Невидими животни“ отправят политическа заявка към народните представители и Министъра на земеделието и храните с искане за промяна в нормативната уредба за забрана на отглеждането на телета в клетки.

На затварянето на новородени телета в клетки може да се сложи край с нова петиция

На затварянето на новородени телета в клетки може да се сложи край с нова петиция

С петицията организаторите от „Невидими животни“ отправят политическа заявка към народните представители и Министъра на земеделието и храните с искане за промяна в нормативната уредба за забрана на отглеждането на телета в клетки.

Share This