Когнитивен дисонанс и веганизъм: защо да обичаш животните не е достатъчно?

,, Ако искаш да консумираш нещо, трябва да се чувстваш комфортно с всеки аспект от пътуването, което го е довело до твоята чиния.’’ – Сам Бомпас

,, Ако искаш да консумираш нещо, трябва да се чувстваш комфортно с всеки аспект от пътуването, което го е довело до твоята чиния.’’

– Сам Бомпас

Едно от нещата, които ни отличава от животните, е способността ни да се ръководим не (само) от инстинкти, но и от по-висши цели и мотивация като морал– етическата светогледна позиция, защитаваща определени ценности и насочваща поведението ни към тяхното утвърждаване. И все пак, тъкмо защото сме хора- със свободна воля и поле за ,,бягство’’ от собствените когнитивни модели- често имаме склонност да не следваме връзката между собствените си убеждения и актуалното си поведение. Два въпроса, зададени заедно, биха могли да илюстрират феномена: Обичате ли животни? и Консумирате ли месо?

ПСИХОЛОГИЯ НА МЕСОЯДСТВОТО

Твърде вероятно е да установим парадоксалното наличие на отговор ,,да’’ и при двата въпроса, които смислово се отричат. Сблъскването на противоположни идеи, вярвания или ценности в рамките на собствената ни система от ментални конструкти, с които подреждаме и си обясняваме света, както и предприемането на действие в противоречие с някои от тях или получаването на нова информация, която подсилва противоречието, се преживява като стрес (или най-малко дискомфорт) и се обозначава с психологическия термин ,,когнитивен дисонанс’’.

Психологичният конфликт между моралния отзвук спрямо страданието на животните и предпочитанието за консумация на месо, илюстриран с въпросите по-горе, е наречен ,,месният парадокс’’. Накратко, това е нежеланието да причиняваш страдание на животните, съчетано със съзнателния избор да консумираш месо, с което косвено допринасяш за първото.

СИСТЕМИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

Имаме две основни системи, които допринасят за вземането на решения. Първата е емоционална, бърза и интуитивна- лимбичната система. Нейният отговор идва спонтанно, следвайки емоционалната ни реакция в ситуацията. Втората е рационална, волева и експлицитна- намира се в т.нар. дорзолатерална префронтална кора на главния мозък и е известна като подбудител на поведението. За разлика от емоционалния център, тази система направлява действията ни въз основа на рационални аргументи и (теоретично) обективна преценка на ситуацията. В случая с веганството, рационалното разбиране, че допринасяш за страданието на животните би трябвало да надделее над временното удоволствие от консумацията на месо.

РЕШЕНИЕ НА КОГНИТИВНИЯ ДИСОНАНС

Какво става, ако това не се случи и позволим на двете системи да определят поведението ни равноправно, сблъсквайки непрекъснато противоречащите си тенденции в собственото ни съзнание? За наше успокоение (и за беда), разполагаме с начини за смекчаване на когнитивния дисонанс, които правят възможно намаляването на стреса при очевидното наличие на противоречиви тенденции, които ни ръководят.

СТРАТЕГИИ ЗА СПРАВЯНЕ С ,,МЕСНИЯ ПАРАДОКС”

Имаме два варианта да решим ,,месния парадокс’’: промяна на нашите вярвания или промяна на нашето поведение. В случай, че отчаяно държим да избегнем промяната, си служим с някои от следните стратегии:

  • отричане на факта, че животните чувстват болка
  • отричане на факта, че животните са интелигентни и съзнателни същества
  • разделяне на животинските видове в категории: домашни любимци, диви животни и селскостопански животни (животни за експлоатиране и консумация)
  • четирите ,,н’’-та за консумацията на месо- нормална, естествена (natural), необходима и/или добра (nice).

Разбира се, целта на всички изброени не е пълноценно адаптиране към действителността чрез вземане предвид на всички нейни аспекти, а следване на най-лесния и кратък път към примиряване на противоречията.

Към индивидуалните стратегии за избягване на ,,месния парадокс’’ се прибавят маркетингови стратегии, които се стремят да направят връзката между месото и убитото животно възможно най-трудно доловима. Тези целенасочени действия на индустрията за животински продукти се грижат да държат в заблуда обикновения човек относно условията, в които се отглеждат животните, и начина, по който се получават продуктите. Например:

  • наименования на месни продукти, които отдалечават асоциациите за самото животно – избягва се свързването на месото с представата за живо същество, което е убито- напр. ,,бекон’’ вместо ,,прасенце’’.
  • изображения на щастливи, здрави и свободни животни върху опаковки или в реклами – ,,щастливите’’ крави сред зелено поле, които може да види потребителят върху кутия с мляко или пакетче масло, не отговарят на ужасните условия, в които се отглеждат животните- затворени в тесни и мръсни пространства, без достъп до дневна светлина или естествена паша, а процесите на млекодобиване най-често са изцяло механизирани и нямат нищо общо с представата за ,,фермерство’’.
  • използването на понятия като ,,щастливи [кокошки]’’, ,,свободно отгледани’’ и др. създава впечатление у потребителя за близост с природата и морално отношение към животните- в действителност няма нищо ,,морално’’ или ,,природно’’ във възприемането им като продукт за човешка употреба и облагодетелстване.

как да разрешим парадокса

В противовес на изброените стратегии, чиято цел е да смекчат противоречието, а не да го разрешат по пълноценен и функционален начин, се открояват следните възможности за справяне чрез преосмисляне и промяна:

  • отвореност и активно усилие за получаване на нова информация, и готовност за интегрирането ѝ в системата от придобити знания и отношения;
  • изграждане на осъзнатост относно собствените избори и тяхното надиндивидуално значение;
  • поемане на отговорност за ролята, която имаме в ,,цялата картина”, и за силата да променим нещата, въплъщавайки своята позиция и ценности в изборите си.

За човека, осмелил се да поеме по пътя на истината, промяната е често болезнена, но винаги необходима и градивна. В края на статията ще бъдат прикачени линкове с материали- кратки видеоклипове и филми- по темата за веганството, когнитивния дисонанс, животните и надеждата за по-добър, справедлив свят за всички живи създания.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ           

Най-лесният път не е винаги правилният и дори най-често не е. Хармоничността в душевния ни свят е неизразимо по-пълноценна и неразрушима, когато е плод не на илюзорни представи, а на активно усилие, насочено към поведение в съответствие с морала и ценностите ни.

,,Храна” за размисъл (материали) :

Food for Thought | LCA’s Award-Winning PSA

Casa de Carne (short film)

The Dinner (2019) – Vegan Short Film

What You Eat Matters – 2018 Documentary H.O.P.E.

Food Choices (1080p) FULL DOCUMENTARY – Diet, Wellness, Health

Dominion (2018) – Full Documentary

Cowspiracy: The Sustainability Secret (2014) – Full Documentary

WHAT THE HEALTH – Full Documentary

The Game Changers / Промяна на играта (2018)

Етикети

Още от тази категория

Share This