„Несправедливостта остава несправедливост дори когато всички участват в нея.” – Albert Schweitzer
Какъв е проблемът?
Милиони животни в индустриални ферми в Европа прекарват живота си в клетки, без никога да видят слънцето, да почувстват вятъра и дъжда, да играят и да тичат свободни. Майки прасета кърмят бебетата си през решетки, кокошки носачки никога не разперват крилете си, теленца едва на няколко часа биват изолирани в индивидуални клетки, далеч от майките си. Повече по темата накратко прочети тук.
Защо има селскостопански животни в клетки?
Индустриалното животновъдство се основава на идеята за максимална продуктивност и съответно – печалба. Отглеждането в клетки се практикува като начин за най-ефективно експлоатиране на животните – чрез сместване на повече индивиди върху по-малка площ, автоматизиране на процеси като хранене и напояване, събиране на продукцията и измерване на продуктивността, както и ограничаване на инфекции.
Какви животни се отглеждат в клетки?
Отглеждането на животни в клетки за периоди от живота им или за целия живот засяга почти всички видове животни, които се отглеждат в индустриални ферми – свине майки, кокошки носачки, зайци, пъдпъдъци, патици, гъски и телета. Животните, държани в клетки, са значително ограничени в своите движения и лишени от възможността да се ангажират в изпълняване на естественото си поведение, което повлиява в негативен план цялостното им благополучие.
Получават ли животните в клетки адекватна ветеринарна грижа и помощ?
Отглеждането на огромен брой животни предполага неизбежно, че всяко едно от тях ще получава много малко или изобщо никаква индивидуална грижа и внимание. Случаите на болни и наранени животни, оставени да умрат, не са изключение в индустриалните ферми. Понякога другите животни са принудени да настъпват труповете на мъртвите си другари, които не са премахнати от клетките (виж това разкритие във ферма за кокошки носачки).
Не е ли по-изгодно за индустрията да се грижи за благополучието на животните?
Продуктивността на животните е твърде слабо повлияна от здравословното им състояние и тяхното благополучие, затова краткият отговор на въпроса е „не”. Индустрията проявява интерес единствено към проблеми, които водят до спад в продуктивността на животните, и неглижира всички останали.
Една кокошка например снася яйца, дори да е много стресирана или физически изтощена – виж тук състоянието на птиците в клетки. Животните в клетки не са щастливи и здрави – но са продуктивни и това е всичко, което има значение за индустрията.
Няма ли регулации за отглеждането на животните, които да гарантират благополучието им?
Регулациите за животновъдната индустрия варират в различните страни.
Много държави в Европейския съюз са поели ангажимент за ограничаване и постепенно отпадане на отглеждането на кокошки носачки в клетки. Налице са и усилия за обогатяване на средата в клетките, но те не са достатъчни.
Научното становище на Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) ясно заявява нуждата от премахване на системите с клетки за всички отглеждани видове животни.
Организации в цял свят се борят за по-хуманно и справедливо отношение към животните, както и за премахване на най-жестоките практики, причиняващи им страдание към момента – една от които е животът в клетка.
Защо се застъпваме за тези животни?
Всички ние – като общество и като морално съзнателни индивиди – носим отговорност за начина, по който се отнасяме към животните. Включително към тези животни, чието страдание остава скрито зад дебелите стени на индустрията; които никога няма да бъдат наречени с име, няма да бъдат обичани и обгрижвани, нито дарени със свобода и защита. Наш дълг е да включим тези „невидими” животни в кръга на своята морална съобразителност – и да действаме за по-справедлив и хуманен свят за всички тях.
Как животните в клетки се движат и изпълняват естественото си поведение?
Животните в клетки са изключително ограничени във възможностите си за движение или за удовлетворяване на естествените си инстинкти. Те не могат да излизат навън, да тичат, да играят, да намират храната си и да общуват помежду си по предпочитан за тях начин, нито да се грижат за малките си или да изпълняват други видово специфични дейности. Неестествените условия и тоталното потъпкване на тези нужди им причиняват силен дистрес и фрустрация, когнитивни и поведенчески увреждания.
Какви са доказателствата, че „клетките са кошмар” и животните страдат?
Животните, отглеждани в клетки, разполагат с тясно и голо пространство, абсолютно недостатъчно да удовлетвори нуждите им от движение, социализация, почивка и реализиране на естественото за тях поведение. Те често показват признаци на силен дистрес и фрустрация, и т.нар. стереотипно (повтарящо се) поведение като гризане на решетките, близане и др.
Неслучайно ние, хората, приемаме ограничаването на свободата като форма на наказание. Стремежът към свобода съществува у всички животни, затваряни в клетки, и поведението им недвусмислено го показва.
Как различните видове животни преживяват условията в клетки?
Майките прасета не могат дори да се обърнат в клетките, малко по-големи от размерите на тялото им, нито да се погрижат за малките си, които кърмят през решетките. Те са лишени от възможността да приготвят „гнездо” за бебета си, да ги обгрижват и да се социализират с тях.
Кокошките носачки разполагат с пространство колкото блоков лист А4, където не могат да разперят крилете си, да кълват и ровят за храна, да кацат нависоко, да изпълняват характерните за тях „прашни бани” и да подготвят гнезда, нито да избягват от агресията и кълването на другите кокошки.
Зайците в клетки не могат да застанат на задните си крака, да се протягат, да гризат и да търсят храната си, нито да се социализират с другите зайци на групи. Намалената двигателна активност води до физически и психически здравословни проблеми, увеличава риска от фрактура на костите, а теленият под разранява болезнено лапичките на животните. Високата смъртност и високата употреба на антибиотици вървят ръка за ръка.
Изолирането в индивидуални клетки и ранното отделяне от майката при телетата – само няколко часа след раждането им – причинява на тези животни силен дистрес, социални и когнитивни нарушения, податливост към инфекции и по-нисък имунитет.
Естествената реакция на пъдпъдъците при страх – излитане нагоре – е причина много от птиците да чупят вратовете си, удряйки се в тавана на клетките. Липсата на свободно движение води до отслабване на костите и счупвания, а теленият под разранява краката на животните.
Гъските и патиците, отглеждани за „фоа гра”, са затворени в клетки за последните две седмици от живота си, където биват насилствено хранени с тръба, което им причинява неописуемо страдание, перфорации на хранопровода и втлъстен черен дроб.
Има ли алтернативи на отглеждането в клетки? По-добри ли са?
Алтернативни методи за отглеждане на животните има и те представляват една стъпка в посока по-хуманното отношение към тях. Примерите варират за отделните видове животни, например:
– за майки свине – групово отглеждане и свободни родилни системи (прочети повече тук);
– за кокошки носачки – подово, свободно и органично (био) отглеждане (прочети повече тук);
– за зайци – добре изградени паркови и други системи със заграждения и достъп до външно пространство (прочети повече тук);
– за телета – групово отглеждане с достъп до открито пространство, органично (био) отглеждане (прочети повече тук);
– за пъдпъдъци – подово или свободно отглеждане (прочети повече тук).
Върху нас като общество лежи моралният ангажимент за осигуряване на възможно най-добри условия и облекчаване на страданието на животните дори в контекста на индустриалното животновъдство.
Как фермерите могат да балансират между икономическите и етичните аспекти на отглеждането в клетки?
Ако предложението за забрана на клетките бъде прието, ще има преходен период от няколко години, в който индустрията ще има възможност да се приспособи и да премине плавно към алтернативни методи на отглеждане без клетки.
Какво представлява формулярът за подкрепа?
Формулярът на bezkletki.bg/nevidimi.bg е начин да заявиш позицията си в борбата срещу клетките, застъпвайки се за милионите животни, които не могат да се защитят сами. Записвайки се, ставаш част от движението за животните в България и един от хората, които с грижа, емпатия и осъзнатост действат за промяна! Освен това, ще можеш пръв да научаваш за възможности за действие, развитие по темата, ресурси и информация, и да променяш света за животните, заедно с нас!
Това не е петиция или Европейска гражданска инициатива. Вместо това, присъединяването ти към движението срещу клетките прави възможно да изградим силна, сплотена и мотивирана общност от хора, за която не е без значение как се третират животните – и посредством общи усилия, социален натиск и активизъм, да направим света по-добро и хуманно място за всички създания!
Как още мога да помогна?
Фактът, че си тук, означава много и животните биха се радвали, че имат застъпник като теб! Ето още няколко стъпки, с които можеш да помогнеш за забрана на клетките в животновъдството в Европа:
– Дари, за да подкрепиш борбата за животните!
– Стани част от нас и действай за каузата като доброволец!
– Действай! Прочети статиите с етикет „активизъм” и открий идеите, които си мотивиран да развиеш.
