Нека разгледаме месото в контекста на човечеството и животните.
Кратка (пред)история
Навлизането на месото в диетата на праисторическия човек датира от преди около два милиона години. Смята се, че благодарение на по-високата калорийна стойност на месната храна, нашият предшественик Homo erectus е можел да си осигурява достатъчно допълнителна енергия, за да поддържа и развива по-големия си мозък. Промяната в диетата довела до намаляване на дължината на чревния тракт (при тревопасни животни тя е значително по-голяма, но пък червата на хищниците са значително по-къси, т.е. човекът е по-скоро всеяден). Установено е, че човешкият мозък изразходва около 20% от енергията в състояние на покой- за сравнение, мозъкът на маймуната функционира само с 8%.
След още няколко милиона години обаче човешката диета приела друг важен обрат с въвеждането на селското стопанство. Отглеждането на зърнени култури като сорго, ечемик, пшеница, царевица и ориз осигурило изобилен и предсказуем хранителен добив, което довело до увеличаване на плодовитостта и раждаемостта в обществата на древните хора. Така не след дълго фермерите започнали да превъзхождат числено ловците събирачи.
Истинската палеолитна диета не се е състояла само от месо. Макар че ловците-събирачи са получавали приблизително до 30% от годишните си калории от животни, в действителност повечето са издържали дълго време на предимно постна храна с по-малко от шепа месо седмично. Нови проучвания показват, че множество други фактори освен навлизането на месото в хранителните навици са допринесли за увеличаването на размерите на мозъка на праисторическите хора.
Как ловците събирачи са си набавяли енергия, когато не са разполагали с месо? Оказва се, че “мъжът ловец” е разчитал на “жената събирач“, която да осигурява прехраната в трудни времена. Когато месото, плодовете или медът са оскъдни, събирачите са зависели от “резервни храни“, набавяйки си почти 70% от необходимите калории от растения.
,,Битува история за това, че ловът ни е определил и че месото ни е направило [съвременни] хора”, казва Аманда Хенри, палеобиолог в Института за еволюционна антропология ,,Макс Планк’’ в Лайпциг. ,,Но това е само половината от истината. Праисторическите хора са консумирали месо, разбира се, но това, с което всъщност са се препитавали през повечето време, са растенията.”
Здравословен преглед
Хората попадат в категория ,,всеядни’’ (! не хищници), но един бърз поглед към диетата на най-близкия ни родственик- шимпанзето- показва следното: диетата на шимпанзетата се състои от около 50% плодове, 45% други растения (корени, листа, кореноплодни зеленчуци) и едва 5% насекоми (мравки и др.); т.е. човекоподобните маймуни поддържат здравето си с почти изцяло вегетарианска храна.
Отправяйки поглед към месоядните и тревопасните животни, установяваме следното: месоядните животни, като лъвът или пантерата, са известни със своята моментна сила да уловят жертвата, но те нямат издръжливостта на тревопасните животни. В действителност тревопасните животни (слоновете, биковете, конете и др.) имат по-развити мускули от месоядните.
Яденето на месо ускорява растежа и съзряването при децата (всъщност това се дължи на повишения прием на животински белтъчини), но съществува и негативна страна: то също така ускорява и процесите на стареене.
Прекомерният прием на животински белтъчини може да причини калциева недостатъчност и остеопороза поради повишаване на киселинността в тялото. Излишните белтъчини натоварват черния дроб и бъбреците, могат да предизвикат спад на енергията и да допринесат за разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) при децата. Токсичните отпадъчни продукти от животинската мазнина и смилането на белтъците могат да увредят клетъчната ДНК, превръщайки нормални клетки в ракови.
Статистика
Повечето факти сочат, че честата и обилна консумация на месо е нездравословна в дългосрочен план. При човек, който всеки ден консумира по 60гр преработено месо, рискът от смърт е с 22% по-висок от този при човек, който се задоволява с 10 гр. Ежедневната консумация на 120 гр червено месо повишава смъртността с 29% в сравнение с консумацията на 20 гр дневно (разликата в проценти е дори по-голяма при сравнение с изцяло вегетариански / вегански режим на хранене).
Дългогодишни изследвания, проведени сред 70 000 души (членове на протестантската религиозна общност ,,Адвентисти от седмия ден”) показват разликите в продължителността на живота, а именно: вегетарианците живеят по-дълго от невегетарианците, а веганите– по-дълго от вегетарианците.
Какво се случва с животните
Животните, експлоатирани за храна, са подложени на непрестанен ужас и страдание.
В индустриалните ферми те често разполагат с толкова малко пространство, че дори не могат да се завъртят или да легнат удобно. Кокошките носачки прекарват живота си в тесни клетки с размерите на лист А4, пилетата и прасетата се държат в претъпкани навеси, при кравите положението е същото.
Животните понасят принудителни интервенции като изтръгване на зъбите (при малки прасенца, за да не се хапят взаимно в непоносимо тясното пространство), обезроговяване посредством разяждащи тъканта вещества и изгаряне на костта (при теленцата) и кастрация (при прасетата) без болкоуспокояващи.
Повечето селскостопански животни са генетично модифицирани, за да растат по-големи за по-кратко време и да произвеждат повече мляко или яйца, отколкото е естествено за тях. Някои пилета нарастват толкова много, че краката им не могат да поддържат тежестта на огромните им тела и птиците остават обездвижени, неспособни да достигнат до хранилките и в крайна сметка премазвани от другите кокошки.
Много риби в аквафермите страдат от паразитни инфекции, болести и инвалидизиращи наранявания. Милиони риби умират дори преди фермерите да могат да ги убият и продадат за храна.
При производството на гъши дроб (фоа гра) в гърлата на патици и гъски три пъти на ден се вкарват насилствено тръби, през които 4 килограма царевица биват изпомпвани в стомасите им, за да се предизвика заболяването ,,мастен черен дроб”.
Бебетата биват отделени от своите майки и кърмата на кравите, предназначена за теленцето, вместо това се използва за човешка консумация и финансова изгода.
Когато телата на животните се изтощят от производството на мляко или яйца (и съответно са негодни да носят повече печалба), животните биват натъпкани в камиони и транспортирани на дълги разстояния и в разнообразни метеорологични условия, обикновено без храна и вода. В кланицата гърлата на оцелелите от транспорта са прерязвани, често докато са още в съзнание. Много от животните са още живи, когато биват потопени в гореща вода в резервоарите за обезкосмяване и дори когато телата им се одират или разчленяват. Повечето от животните, убивани за храна, са на практика бебета, заклани само след няколко месеца- много по-малко от естествената продължителност на живота им.
Мащабите на страданието- статистика на P.E.T.A.
Повече от 29 милиона крави страдат и умират в месната и млечната промишленост всяка година.
В САЩ около 9 милиарда пилета се убиват за месо всяка година и 305 милиона кокошки се използват за яйцата им.
От милионите прасета, убивани всяка година за храна, повече от 1 милион умират годишно само по време на транспортиране до кланицата, а най-малко 40 000 са получили наранявания до момента, в който пристигнат.
Около 245 милиона пуйки се отглеждат и убиват за месо всяка година в САЩ- повече от 46 милиона от тях се убиват само на Деня на благодарността, а повече от 22 милиона– на Коледа.
Повече от 31 милиона патици се убиват всяка година за месото им и за жестоко получения гъши дроб.
Повече риба се убива за храна всяка година, отколкото всички други животни взети заедно- десетки милиарди риби и миди.
Животновъдство и околна среда
Метанът, отделян от храносмилателната система на селскостопанските животни, допринася за почти половината от асоциираните със земеделието парникови газове. Ако си представим държава, населявана от всички крави на земното кълбо, тя би се наредила трета след Китай и САЩ като източник на парникови емисии.
Една трета от цялата потребявана от човечеството енергия отива за нуждите на индустриализираното земеделие и една трета от питейната вода в света се изразходва за нуждите на животновъдството. За произвеждането на 1кг говеждо месо са необходими 15 140 л вода, а за 1кг свинско- 4845 л вода. Огромните количества соя и царевица, отглеждани за изхранване на животните, от своя страна също изискват значителен воден ресурс.
Прогрес пред съвършенство
Тук е времето да ти напомним, че светът няма нужда от няколко съвършени вегани, а от милиарди хора, които правят уверени стъпки към ограничаване и изключване на животинските продукти.
Вегануари е ежегодното предизвикателство, което насърчава прехода към растителна диета посредством осъзнати, ръководени от емпатия и съпричастност избори. Защо не опиташ сега? С теб сме!
Ние сме хора и имаме избор. Животните нямат…
Алтернативи без страдание
месо– сейтан, темпе, тофу, соеви късчета, соева кайма, соеви шницели, вегански кюфтенца от зърнени и бобови култури
месни преработени продукти– веган шунка / луканка / салам (домашно приготвени или купени)
Източници и препоръчителни материали:
книги: ,, Ензимният фактор’’ и ,,Микробният фактор’’- д-р Хироми Шиния
,,Истинската храна- какво, по дяволите, да ядем”- д-р Марк Хаймън
,,Компас на храненето’’- Бас Каст
статии: Аnimals used for food (P.E.T.A.) ; The evolution of diet (National Geographic)
видеа: Food for Thought | LCA’s Award-Winning PSA ; Casa de Carne (short film) ; The Dinner (2019) – Vegan Short Film ; Why farmed animals face legal animal cruelty ; How slaughterhouses kill thousands of chickens an hour
филми: Natura Umana (2021) – Full Documentary ; What You Eat Matters – 2018 Documentary H.O.P.E.
Food Choices (1080p) FULL DOCUMENTARY – Diet, Wellness, Health ; Dominion (2018) – Full Documentary
Cowspiracy: The Sustainability Secret (2014) – Full Documentary ; WHAT THE HEALTH – Full Documentary
