fbpx

Вегануари 4: кокошката и(ли) яйцето

Нека дадем глас на птиците, които копнеят да разперят крилата си...

Нека дадем глас на птиците, които копнеят да разперят крилата си…

Кратка (пред)история

Навлизането на яйцата в човешката диета датира отпреди милиони години. Най-често консумираните яйца са тези на птиците, особено на кокошките. Яйца от други птици, например щрауси, пъдпъдъци, патици и други, също се консумират, но по-рядко. Хората могат да приемат също яйца от влечуги, земноводни и риби. Рибните яйца, използвани за храна, са известни като хайвер.

Кокошките и другите снасящи яйца птици се отглеждат широко по света, а масовото производство на кокоши яйца е глобална индустрия. През 2009 г. около 62,1 милиона метрични тона яйца са произведени в световен мащаб от общо приблизително 6,4 милиарда снасящи кокошки.

Биологичен поглед

Яйцата на птиците се състоят от защитна яйчна черупка, белтък (яйчен белтък) и вителус (яйчен жълтък), обградени от различни тънки мембрани.

Цялото яйце съдържа всички необходими хранителни вещества за изхранването на зародиша до живо пиле, включително витамини от група В, Витамини Д и А, селен и йод, както и някои минерали и микроелементи.

Въпреки хранителната им стойност, има някои здравословни рискове, свързани със съдържанието на холестерол, замърсяването със салмонела и алергията към яйчните протеини.

(Не)Здравословни аспекти

Около 60% от калориите в яйцата идват от мазнини, голяма част от които са наситени мазнини. Яйцата съдържат също и холестерол– около 200 милиграма за средно голямо яйце, а мазнините и холестеролът се свързват с развитието на сърдечни заболявания.

Според проучване от 2021 г. консумирането на половин яйце на ден е свързано с повече смъртни случаи от сърдечни заболявания, рак и др. За всеки 300 милиграма хранителен холестерол дневно смъртността се увеличава с до 24%. Според проучване в Канадския журнал по кардиология тези, които ядат най-много яйца, имат до 19% по-висок риск от сърдечно-съдови проблеми. Други изследвания свързват консумацията на яйца с до 60% повишен риск от развитие на диабет тип 2, както и повишен риск от развитие на определени видове рак, като рак на дебелото черво и рак на простатата.

Конфликт на интереси

Изследванията, финансирани от животновъдната индустрия, омаловажават негативните ефекти от консумацията на яйца върху нивата на холестерол в кръвта. Процентът на финансираните от индустрията проучвания се е увеличил от 0% през 1950 г. до 60% през 2010-2019 г.

Повече от 85% от изследванията (финансирани и независими) показват, че яйцата имат неблагоприятно въздействие върху холестерола в кръвта, но почти 50% от финансираните от индустрията публикации представят заключения, които противоречат на действителните резултати.  (Случайност?)

За кокошките

Кокошките носачки, които човечеството познава и отглежда днес, са резултат от селективно развъждане, за да могат да произвеждат 300 или повече яйца годишно за целите на индустрията. За сравнение, техните диви предшественички са снасяли само по 10-15 яйца годишно, т.е. хората са принудили тези животни да произвеждат до 30 пъти повече яйца, отколкото е естествено за тях. Това води до изчерпване на витамини и минерали от тялото на животните, включително калций, който изгражда яйчната черупка, и е една от причините, поради които остеопорозата и счупените кости са често срещан проблем в индустриалните ферми за птици.

(В естествената си среда кокошките често ядат яйцата си сами, за да си възстановят изгубените хранителни вещества. Това обаче се възприема негативно от хората, отглеждащи птиците заради продукцията им.)

Животните в индустрията

Кокошките в индустрията се отглеждат най-често подово или в ,,батерийни клетки“.

В тези клетки с телено дъно всяка птица разполага с площ приблизително колкото лист хартия А4. Животните прекарват целия си живот без достатъчно място, за да се движат свободно или дори да разперят крилата си. Това води до поведенчески проблеми като агресия, невротично поведение и канибализъм.

Клетъчно отглеждане.

Ужасните условия и огромното количество яйца, които кокошките трябва да произвеждат (300 яйца годишно в сравнение с 10-15 яйца, които биха снесли в дивата природа) водят до  заболявания и ранна смърт. Оцелелите птици често са принудени да живеят с мъртвите си другари, които са оставени да гният.

Естествената продължителност на живот на пилетата е повече от пет години. Но в индустриалните ферми за яйца кокошките биват убити само на осемнадесет месеца или по-малко поради намаляващите добиви, свързани със стареенето.

Живот(ни) за месо

Индустрията нарича пилетата, отглеждани за месо, ,,бройлери.”

Днешните бройлери растат приблизително осем пъти по-бързо от пилетата от 1940-те години. Техният невероятно бърз растеж силно натоварва сърцето им, така че птиците обикновено страдат от сърдечен арест само след няколко седмици и/или развиват осакатяващи аномалии на краката.

За да се сведат до минимум разходите в кланиците, гърлата на птиците се прерязват механично, а не на ръка. При това острието може лесно да пропусне гърлото на птицата и това да доведе до агонизираща смърт- кланичната линия завършва с резервоар с гореща вода, създаден, за да разхлаби перата на мъртвите пилета, и неточното прерязване на гърлото означава, че птицата ще достигне резервоара за щавене жива.

Тривиалната жестокост

Обичайна практика, за да се избегне нараняването между птиците, е отрязване на връхчето на човките им, което се прави с горещо острие и без болкоуспокояващо средство.

При развъждането на пилета за производство на яйца мъжките индивиди са ненужни и не носят финансова изгода, поради което биват умъртвявани само няколко часа след излюпването си– изхвърлени в контейнер за боклук и оставени да умрат, завързани в торби, където се задушават, смлени живи в месомелачките (най-често) или задушени в газови камери. Това е ,,рутинна’’ практика в индустрията за яйца и се случва с около 260 милиона мъжки пилета само в САЩ всяка година! Включително при отглеждането на ,,свободни’’ кокошки- за това по-късно.

Виж какво се случва във видеата: Do You Know What Happens to Male Chicks in the Egg Industry? и Why the egg industry shreds newborn baby chicks .

Животните в индустрията се обективизират, т.е. на тях се гледа като на предмети за човешка употреба и печалба. Когато пилетата, развъждани селективно, за да снасят огромен брой яйца, се изтощят и вече не са достатъчно “продуктивни”, те се изпращат да бъдат заклани. Това се случва обикновено само след една година на яйцеснасяне, макар естествената продължителност на живота им да достига до седем години.

По пътя си към кланицата животните са грубо натъпквани в щайги и страдащи от счупени крайници, разкъсвания, кървене, дехидратация, топлинен удар, хипотермия и сърдечна недостатъчност. Милиони умират, преди изобщо да достигнат кланицата.

Краят на живота им там не е бърз или безболезнен- някои все още са в съзнание, когато гърлата им биват прерязани или когато са потопени в изгарящия резервоар за отстраняване на перата.

Хуманно, нали?

,,Свободни” и ,,щастливи”?

Животните не се интересуват от етикетите, с които хората означават експлоатацията си към тях. Тези етикети са поставени там, за да накарат потребителя да купи продукта, но не защитават животните от рутинната жестокост на индустрията.

,,Свободните’’ кокошки също снасят яйца, от които се излюпват мъжки пилета, и тези пилета биват умъртвени часове след появата си по изключително жестоки и болезнени начини. Милиарди малки пиленца биват смазани, удавени, изгорени или смлени живи, тъй като са ,,ненужни’’.

Ако в ,,свободни’’ влагаме човешки смисъл: ,,свободни от страх, експлоатация, страдание и убийство’’, то ,,свободните’’ кокошки не са свободни (макар че разполагат с пространство за разходка, за разлика от наблъсканите в тесни пространства клетъчно или подово отглеждани птици). След като престанат да носят задоволителна печалба, те също биват изпратени в кланицата и убити. Стойността им като индивиди се определя от продукцията, с която облагодетелстват животновъдната индустрия.

И колко може да бъде ,,свободен’’ животът на същества, развъждани целенасочено заради финансова облага и след това убивани- заради същата?

Защо веганите не консумират дворни/ домашни яйца?

Веганството е морална позиция, отхвърляща експлоатацията и нараняването на животните във всякаква форма. Въпреки че животът на дворните кокошки е по-добър от този на индустриално отглежданите птици, нагласата към тези животни също е част от проблема.

Като начало, те биват купувани (най-често), което засилва проблема със селективното развъждане. Дори ако животните са спасени (напр. от индустриална ферма), това не оправдава позицията, че да консумираме яйцата им е най-добрият избор: както беше написано по-горе, най-добре за птиците е да изяждат сами яйцата си, за да си възстановяват изгубените хранителни вещества.

Известно е още, че когато яйцата се отнемат от кокошката, тя е склонна да снася повече, и обратното- ако бъдат оставени при нея, птицата снася по-малко. В контекста на проблема, свързан със снасянето на огромни количества яйца- до 30 пъти повече, отколкото е естествено в природата, е повече от ясно, че в интерес на животното е да снася по-малко яйца. Този интерес най-често е в конфликт с интереса на хората, които отглеждат птиците заради продукцията им.

На последно място, но не по важност, е краят на живота на дворните кокошки, който също е предопределен от човека, решил да консумира месото им. Тези птици биват убити по воля на стопаните си, и макар да са живели по-добър живот от индустриалните, става ясно, че животът им е отново собственост на човеците (да се върнем към определението си за свобода…).

Заключение

Идеята на веганството е, че животните са тук с нас, а не за нас. Те заслужават автономен и истински свободен живот.

Кокошката снася яйца, защото това е в природата ѝ, а не защото го прави за нас, хората. Кравата ,,произвежда” мляко не защото е крава, а защото е майка.  Мястото на човека в естествеността на природните дадености е прераснало до жестока и диктувана от алчност намеса.

Наша мисия би следвало да е всички клетки да бъдат празни, а не всички клетки да бъдат удобни– включително клетките на собственото ни възприятие за животните, чрез които им отнемаме правото на свободен от страх, експлоатация и болка живот.

Консумирането на яйца от дворни кокошки е чудесен вариант за прехода към по-морални хранителни избори, но не е крайната му точка. Освен всичко изброено, консумирането на яйца от домашни кокошки не е устойчиво и приложимо в глобален мащаб. Така е възникнало индустриалното животновъдство, ръководено от възгледа, че животните ни принадлежат и имаме право да ги използваме за собствена облага.

Животните нямат избор и глас да се защитят. Наша е отговорността да избираме- с емпатия и малки стъпки към голяма промяна. Към по-добро.

Алтернативи:

яйца в печива и сладкиши– ленено семе, чиа, банан, авокадо, ябълково пюре и др.

омлетомлет от нахутено брашно

бъркани яйца– бъркано тофу

Източници и препоръчителни материали:

книги: ,, Ензимният фактор’’ и ,,Микробният фактор’’- д-р Хироми Шиния

,,Истинската храна- какво, по дяволите, да ядем”- д-р Марк Хаймън

,,Компас на храненето’’- Бас Каст

статии: Egg as food (Wikipedia) ; Do vegans eat eggs ; Animal Welfare Standards for Factory Farmed Chickens ; Health concerns with eggs ; Egg nutrition information ; Why don’t vegans eat backyard eggs

видеа: Why the egg industry shreds newborn baby chicks ; The high cost of cheap meat: male chicks shredded ; How slaughterhouses kill thousands of chickens an hour ; Do You Know What Happens to Male Chicks in the Egg Industry? ; Live Chicks Killed for Eggs in Recent Investigation

филми: Natura Umana (2021) – Full Documentary ; What You Eat Matters – 2018 Documentary H.O.P.E. ; Food Choices (1080p) FULL DOCUMENTARY – Diet, Wellness, Health ; Dominion (2018) – Full Documentary ; Cowspiracy: The Sustainability Secret (2014) – Full Documentary ; WHAT THE HEALTH – Full Documentary ; The Game Changers / Промяна на играта (2018)

Етикети

Още от тази категория

Share This