fbpx

Вегануари 5: за пчелите и меда

Не толкова сладката истина за страданието на пчелите в индустрията и истинското предназначение на меда.

Не толкова сладката истина за страданието на пчелите в индустрията и истинското предназначение на меда.

Кратка предистория

Когато говорим за” пчели”, обикновено имаме предвид Европейската медоносна пчела (Apis Mellifera). Хората са се възползвали от опрашването и меда на пчелите в продължение на хиляди години.

В пчелния кошер

Пчелният кошер се състои от десетки хиляди пчели, всяка със своя собствена мисия, която се определя от пола и възрастта ѝ, както и от времето в годината. Всеки кошер обичайно има по една царица, стотици търтеи и хиляди пчели работнички. Цариците могат да живеят до пет години, докато други пчели имат продължителност на живота, варираща от няколко седмици до шест месеца.

Пчелите работнички са отговорни за изхранването на другите пчели, грижите за майката, събирането на нектар и цветен прашец, почистването, проветряването и охраната на кошера. Търтеите служат на кралицата, която е отговорна за възпроизвеждането- тя снася около 250 000 яйца всяка година и до 1 милион през целия си живот.

Интересен факт: Когато се роди нова кралица, старата кралица и половината пчели от кошера напускат стария си дом и се установяват на ново място, което са намерили чрез проучване пчелите работнички.

Пчелите имат уникална и сложна форма на комуникация, основана на зрение, движение и мирис. Те предупреждават другите членове на кошера за храна, нови места и условия в кошера (напр. доставка на нектар) чрез сложни ,,танцовидвижения.

Проучвания показват, че пчелите са способни на абстрактно мислене, както и да разграничават членовете на семейството си от другите пчели в кошера, и да използват визуални знаци, за да картографират пътуванията си и да намерят използвана по-рано храна, когато домът им е бил преместен. Подобно на начина, по който миризмите могат да предизвикат силни спомени у хората, те също могат да са свързани със спомени при пчелите, например за местоположението на подходяща храна.

Как пчелите правят мед

Растенията произвеждат нектар, за да привлекат опрашители (пчели, пеперуди, прилепи и други бозайници), които са необходими за успешното им размножаване. Пчелите събират и използват нектара, превръщайки го в мед, който им осигурява жизненоважни хранителни вещества, особено през зимата. Тъй като нектарът има високо водно съдържание, пчелите го изсушават и добавят ензими, за да го превърнат в питателна храна и да го предпазят от разваляне. Една пчела работник може да посети до 10 000 цветя за един ден и през целия си живот произвежда само една чаена лъжичка мед.

Използвайки дълъг сламоподобен език, наречен хобот, медоносните пчели изсмукват капчиците нектар от специалния орган на цветето. Когато нектарът достигне стомаха на пчелата, сложните захари започват да се разграждат до по-прости захари. Този процес се нарича “инверсия“.

След като пчелата работник се върне в кошера, тя предава нектара на друга по-млада пчела, наречена домашна пчела (на възраст 12-17 дни). Домашните пчели пренасят нектара навътре и го ,,пакетират’’ в клетки от пчелен восък с шестоъгълна форма. След това превръщат нектара в мед, като го изсушават с помощта на топъл въздух, получен при движението на крилата им, и затварят медната клетка с още восък. През зимата, когато цветята не цъфтят и няма достатъчно нектар на разположение, пчелите могат да отворят тази восъчна кутийка и да си поделят меда, който са събрали в нея.

За меда и другите пчелни изделия

Тъй като нектарът идва от разнообразни по вид цветя, има стотици различни видове мед с уникални цветове, аромат и вкус. Медът се използва в кулинарията заради своя сладък вкус, а понякога и като лекарство заради съдържащите се в него витамини и антиоксиданти.

Посещавайки цветята, пчелите събират също прашец.

Събиране: Пчелите събират пчелния прашец от цветята и го използват, за да хранят малките си. Пчеларите поставят устройства на входа на кошерите, които улавят част от прашеца, полепнал по краката на пчелите, и след това го продават за човешка консумация. По този начин пчелите все още могат да изхранват малките си, но тъй като разполагат с по-малко количество от прашеца, те трябва да работят много повече за това.

Пчелният восък е най-чистият и естественият от всички восъци. За всеки килограм пчелен восък пчелата посещава над 30 милиона цветя.

Подробно: Най-младите пчели се скупчват на големи групи, за да повишат телесната си температура. Произвеждащите восък жлези под коремчетата им бавно отделят частици восък с размерите на карфица, докато други пчели работнички събират тези восъчни люспи и ги отнасят в частите на кошера, където са необходими. Нужни са около 6 кг мед, за да бъде произведен само 1 кг пчелен восък.

Прополисът, или пчелното лепило, е смолиста смес, която медоносните пчели произвеждат и използват за запълване на нежелани малки празнини в кошера. Цветът му варира в зависимост от ботаническия източник, като най-често срещан е тъмнокафявият. Прополисът е лепкав при стайна температура, но при по-ниски температури става твърд и много крехък. Смята се, че осигурява антибактериалната защита на кошера.

Подробно: За разлика от пчелния восък, прополисът не се произвежда от самите пчели, а се  събира от дървесни пъпки или други части на растенията. Извличането му води до това, че пчелите трябва да работят повече за събиране на нужното количество, за да бъде кошерът в безопасност.

Пчелното млечице е млечна секреция, произведена от пчелите-работнички. То се използва като храна за пчелата майка. Съставът му варира в зависимост от географията и климата. Хората използват пчелно млечице за лечение на множество симптоми, но няма достоверни научни доказателства в подкрепа на тези употреби.

Събирано с жестокост: Пчелното млечице обикновено се произвежда от специални жлези в главите на пчелите работнички и се дава на всички бебета пчели скоро след като яйцето се постави във восъчната кутийка. След кратък период на захранване с пчелното млечице, предназначените за пчели работнички ларви започват да се изхранват с мед, а предназначените за пчелни майки (кралици) ларви продължават да се хранят с пчелно млечице. Тези ларви биват лишени от храната си и убити, за да се събере продуктът.

Както подсказва името, пчелната отрова е друга съставка, добивана от пчели. Поддръжниците на продукта твърдят, че той предлага широк спектър от лечебни свойства. Въпреки това, изследвания в тези области липсват или са противоречиви.

Събирана с жестокост: За събиране на пчелната отрова на входа на кошера се поставя рамка, съдържаща електрифицирана мрежа. Щом пчелите кацнат върху мрежата, през тях преминава електрически ток и те реагират на това, като ,,ужилват’’ и отровата им капе върху плоча по-долу, където се оставя да изсъхне и се събира по-късно.

Докато самият токов удар не убива пчелите, освобождаването на отрова поставя целия кошер в тревога и все повече пчели работнички излизат от кошера, за да се опитат да се справят с възприеманата заплаха. Може да отнеме няколко дни на пчелите да възстановят запасите си от отрова, което прави колонията уязвима.

Здравословни аспекти

От хранителна гледна точка, суровият мед съдържа много малки количества от разнообразни  витамини, минерали и антиоксиданти, които теоретично го правят по-здравословен от гранулираната бяла захар.

Но химически погледнато, той е най-вече комбинация от глюкоза и фруктоза (в съотношение 4:3) —същите вещества, които съставят и бялата захар (макар в различни пропорции), както и други течни подсладители от естествени източници, като агаве и кленов сироп. В сравнение с гранулираната захар, медът е по-сладък, с по-високо съдържание на калории и по-високо съдържание на въглехидрати.

Хранително съдържание на меда.

За сравнение: Една супена лъжица мед, равна на 21 грама, осигурява около 64 калории и 17 г въглехидрати, докато 1 супена лъжица гранулирана захар осигурява 49 калории и 13 г въглехидрати.

Пчелите в индустрията

Подобно на другите индустриално отглеждани животни, медоносните пчели също са жертви на неестествени за тях условия на живот, генетични манипулации и стресиращо транспортиране.

Познатата бяла кутия, която служи като кошер, съществува от средата на 1850-те години и е създадена, за да могат пчеларите да преместват кошерите от място на място. ,,Ню Йорк Таймс” съобщава, че пчелите са били ,,преместени от форми, които съответстват на тяхната собствена геометрия, към жилища с плосък покрив.”

Тъй като ,,роенето ” (разделянето на кошера при раждането на нова кралица) може да доведе до спад в производството на мед, пчеларите правят всичко възможно, за да го предотвратят, включително посредством отрязване на крилата на кралицата.

Подробно: Подрязването често се извършва с помощта на “клетка на Балдок”, представляваща пръстен с остри шипове по периметъра и мрежа, покриваща отвора на пръстена. Това приспособление се използва за улавяне и задържане на царицата на едно място; тогава крилата й се отрязват с ножица. Други методи за подрязване на крилата включват използването на бутало и тръба с мрежест край, срещу който кралицата се държи, докато крилата й бъдат подрязани.

Кралиците биват изкуствено осеменявани с помощта на търтеи, които са убити в процеса.

Подробно: Инсеминацията, известна също като изкуствено осеменяване, е процес, при който пчелите майки се инжектират със сперматозоиди от мъжки пчели (търтеи). Малки метални инструменти се използват за отваряне на кралицата и поставяне на спринцовката, което прави това преживяване много стресиращо за нея, но също причинява голямо страдание на мъжките пчели и тяхната смърт- тези животни биват болезнено смачкани, за да се извлече спермата им.

Търговците пчелари “подмамватцариците да снасят повече яйца, като добавят восъчни клетки към кошера, които са по-големи от тези, които пчелите работнички естествено изграждат.

Пчеларите използват различни методи за извличане на меда от пчелната пита. Някои източват меда, като запазват восъчния гребен, за да може да се използва отново, докато други разтопяват или по друг начин манипулират восъка. Повечето индустриални производители на мед изкупуват големи партиди мед и след това разреждат, нагряват и филтрират суровия продукт, за да отстранят полена и други естествено срещащи се вещества.

Актът на прибиране на реколтата от търговските кошери неизбежно смазва или наранява някои от пчелите. А след събиране на меда земеделските производители често заменят отнетия от кошерите мед с високофруктозен царевичен сироп или разтвор на захар, с който пчелите да се хранят през зимните месеци. Тази заместваща практика отслабва естествената устойчивост на пчелите към патогени и пестициди, и ги прави по-уязвими към заболявания и смърт.

Много пчелни колонии умират през зимата или са умишлено убити от пчеларите, за да се намалят разходите им. Когато отново са необходими, пчелите просто се купуват, тъй като това е по-евтино. В по-студените места кошерите понякога се изгарят, заедно с пчелите в тях.

Кошерите понякога биват разделени, ако стопанинът пожелае, а в други случаи могат да се комбинират две пчелни колонии и тъй като може да има само една пчела майка, по-слабата от двете бива убивана.

Пчелите майки се убиват и заменят, понякога на всеки 6 месеца. Новата кралица може да бъде закупена от животновъди, които изкуствено осеменяват пчелите си.

Важността на пчелите

Чрез прехвърляне на прашец между цветята, пчелите помагат за опрашването им. Около една трета от растителната храна, която хората използват за прехрана, се опрашва от пчелите.

Пчелите играят важна роля във всеки аспект на екосистемата. Те подпомагат растежа на дървета, цветя и други растения, които служат като храна и подслон за различни видове животни. Пчелите допринасят за функционирането на сложни и взаимосвързани екосистеми, които правят възможно съвместното съществуване на огромен брой различни видове.

Повсеместната употреба на пестициди при отглеждане на земеделските култури и загубата на естествената им среда са част от опасностите, които заплашват пчелите днес.

Заключение

Пчеларската индустрия е една от практиките за експлоатация над животни, включваща неестествени и причиняващи болка манипулации с цел отнемане на продукцията, която пчелите са изработили за своите нужди. Нито един от продуктите, получени от експлоатацията на пчелите, не ни е жизнено необходим. Ние имаме избор и достатъчно добри алтернативи.

Алтернативи:

мед– кленов сироп, сироп от агаве, оризов сироп, кокосов нектар, меласа, сироп от фурми, нерафинирана захар

Източници и препоръчителни материали:

книги: ,, Ензимният фактор’’ и ,,Микробният фактор’’- д-р Хироми Шиния

,,Истинската храна- какво, по дяволите, да ядем”- д-р Марк Хаймън

,,Компас на храненето’’- Бас Каст

статии: Is Honey Vegan, And Is It Ethical? ; How do bees make honey? ; What other things do bees make besides honey? ; The Honey Industry (P.E.T.A.) ; About Royal Jelly ; Exploitation of bees by humans

Етикети

Още от тази категория

70% от българите искат забрана на клетките за животни в индустриални ферми в България

70% от българите искат забрана на клетките за животни в индустриални ферми в България

Според социологическо проучване на Market Links от 2023 г., малко над две трети от българските граждани смятат, че България трябва да подкрепи постепенното прекратяване на индустриалното отглеждане на животни в клетки в ЕС, и повече от половината биха гласували за политик, който отстоява тази позици

Европейският омбудсман се застъпва за „Край на клетките”

Европейският омбудсман се застъпва за „Край на клетките”

В жалба към омбудсмана на Европейския съюз над 30 организации за животните от цяла Европа, вкл. „Невидими животни”, алармират за нарушеното обещание на Европейската комисия. В резултат на това омбудсманът започна проверка и поиска от Комисията да отговори на опасенията, изразени от жалбоподателите.

Share This