“Отговорността е на всеки един от нас – всеки мъж, жена и дете на тази планета – да се опита да намали страданието в света ни… “ – Себа Джонсън
Месец март е празник на жените – и какъв по-добър повод от това да се запознаем отблизо с някои от най-значимите и вдъхновяващи женски фигури в активизма за правата на животните?
Днес сме избрали да ти представим първа част от две статии за 12 смели, умни, емпатични и проактивни жени, които са оставили своя почерк в историята на борбата за животните.
Имаш ли още допълнения или любими активистки, които сме пропуснали? Сподели ни ги на contact@nevidimi.bg – ще се радваме да чуем за тях!
ДЖЕЙН ГУДОЛ
Джейн Гудол е един от най-известните приматолози и застъпници за животните в света. Тя е най-известна с изключително подробните си и дългосрочни изследвания върху шимпанзетата от Националния парк Гомбе в Танзания. През 1977 г. основава Института за изследване, образование и опазване на дивата природа на Джейн Гудол. Тя е бивш президент на „Защитници на животните“, организация със седалище в Единбург, Шотландия, която провежда кампании срещу използването на животни за медицински изследвания, зоологически градини, земеделие и спорт.
Интересен факт за начина, по който Гудол е провеждала своите изследвания с шимпанзета (които са се състояли в наблюдение на поведението на животните в естествената им среда), е че вместо да номерира включените в изследването животни, каквато е била практиката по онова време, тя им е давала имена. Гудол споделя още: „Когато в началото на 60-те години използвах думи, отнасящи се към шимпанзетата, като детство, юношество, мотивация, вълнение и настроение, бях много критикувана. Още по-лошо беше моето „престъпление“, когато предполагах, че шимпанзетата имат личности. Приписвах човешки характеристики на човекоподобни животни и затова ме обвиниха в най-големия от „етологичните грехове“ – антропоморфизма.“
Джейн Гудол е вегетарианка и се застъпва за въздържането от месо по етични, екологични и здравословни причини. Във Вътрешният свят на селскостопанските животни тя пише, че селскостопанските животни са „далеч по-осъзнати и интелигентни, отколкото някога сме си представяли, и въпреки че са отглеждани като домашни роби, те са самостоятелни същества. Като такива те заслужават нашето уважение и нашата помощ. Кой ще ги защити, ако ние мълчим?“.
През 2008 г. Гудол апелира Европейския съюз да прекрати експериментите върху животни и да осигури повече финансиране за алтернативни методи за медицински изследвания.
Каква ли би била позицията на тази забележителна жена и изследовател спрямо клетките за селскостопански животни? Не е трудно да се досетим.
ДОКТОР СИНТИЯ МОС
Синтия Мос е американски етолог и изследовател, чиято работа е фокусирана върху демографските особености, поведението, социалната организация и динамиките в популацията на африканските слонове.Освен това тя е и активист за правата на животните, борещ се срещу лова на слонове заради бивните им и срещу отглеждането на слонове в зоологически градини.
Известна е най-вече със своето изследване на слона Ехо – женски слон, който ръководи семейство от слонове по модела на матриархата. Работата на Синтия Мос показва, че слоновете съжителстват помежду си в рамките на високо организирано общество, водено от матриарх.
За да заснемат уникалния живот на слоновете и събитие като раждането, което се случва само веднъж на четири години при тези животни, Мос и колегата ѝ е трябвало да следват пътя на Ехо и нейното семейството в продължение на почти три седмици за 13-14 часа на нощ!
Доктор Синтия Мос и колеги откриват още, че слоновете могат да бъдат различавани по ушите им, тъй като няма два слона с напълно еднакви форми на ушите или комбинации от белези и кръвоносни съдове по тях.
Синтия Мос пише: “доказателствата сочат, че … слоновете споделят множество поведенчески и интелектуални възможности с хората, включително: самосъзнание, емпатия, осъзнаване за смъртта, целенасочена комуникация, учене, памет и възможности за категоризация”. Тя посочва също, че те са едни от малкото видове животни, които разпознават себе си в огледалото. Удивително, нали?
КАРОЛ АДАМС
Kарол Дж. Адамс е активист за правата на жените и животните, веган-феминист и автор на книги. Работата ѝ разглежда културните конструкции на интерсекционалното потисничество и пресечните точки между потисничеството над жените и над животните.
Тя споделя: “В своя живот искам да причинявам най-малката възможна вреда. Искам да стъпвам леко по тази земя.” Разказва, че е станала вегетарианка, след като кончето на семейството ѝ е било убито в ловен инцидент, а в същия ден е вечеряла с бургер – тогава заключава, че е лицемерно да скърби за смъртта на любимото си конче, а да няма нищо против убийството на кравата, чиято плът присъства в чинията ѝ.
Карол Адамс продължава да работи за етично отношение към животните, като посещава колежи, преподава курсове и споделя съдържание в социалните мрежи, за да достигне до по-широка аудитория.
ЛОРИ ХЮСТЪН
Лори Хюстън е активист за правата на животните, веган и съ-основател на първия приют за спасени животни от индустриални ферми в Америка. Тя е изиграла ключова роля в движението за животните в последните 20 години и има значителен принос за изясняването на законовата терминология, засягаща жестокостта към животните в индустриални ферми.
The Farm Sanctuary, фермата приют за спасени животни, която Лори основава през 1986 година, заедно със съпруга си, е първата такава в Съединените щати. Създадена е в защита на животните, преживели ужаса на индустриалното животновъдство, които са спасени и могат да прекарат остатъка от живота си спокойни и защитени. Днес във фермата живеят свободни и обгрижвани над 900 животни.
СИЛВИЯ ЪРЛ
Силвия Ърл е морски биолог и изследовател на океана към National Geographic. Тя е и основател на организацията “Мисия синьо” (Mission Blue), която цели запазване на природното богатство и животинското разнообразие на световния океан. Силвия също се появява в продукцията на Netflix Seaspiracy.
Тя става известна пред широката общественост за първи път през 1970 година, когато поставя рекорд за живеене под водата за период от цели две седмици с изцяло женски екип, и освен това държи рекорда за най-дълбокото солово гмуркане.
Преживяването ѝ под вода ѝ предоставило една нова перспектива към рибите, споделя тя, позволявайки ѝ да види тези животни като индивиди.
“Джейн Гудол предизвика критика, осмелявайки се да предположи, че шимпанзетата имат личности – че те имат чувства, семейства, грижат се едно за друго, чувстват болка и удоволствие, смеят се. Аз не знам дали рибата се смее, но съм напълно сигурна, че чувства болка и удоволствие”, споделя Силвия.
“Ние говорим толкова рутинно за избиването на дивия живот в океана”, казва още, “Може да прозвуча шантаво, но те (рибите) са красиви – също толкова красиви като другите изумителни създания, които сме се научили да третираме с уважение”.
“Трябва да използваме това, което наричаме съзнание и емпатия към живота – всички форми на живот заслужават своето място. Вместо това ние питаме: добро ли е? мога ли да го изям? мога ли да го продам? ако не, значи мога просто да го унищожа. И започваме да го игнорираме. Малкото дете е любопитно и има емпатия към живота. Ние го научаваме да убива. Научаваме го, че това е окей. Дори направо го окуражаваме. Превърнали сме се във вид, който е просто специалист в убиването.”
“Ако можем да направим една трансформираща промяна през 21-ви век, нека да бъде проявяването на по-голямо уважение и загриженост към живота – към всички форми на живот, включително и към самите нас.”
AНДЖЕЛА ДЕЙВИС
Известен учен, професор, автор и активист за граждански права, Анджела Дейвис е деец на редица социални борби, свързани с правата на човека, включително гражданските права, правата на жените и икономическата справедливост.
Тя говори и за връзката между потисничеството на хората и потисничеството на животните и става веган, за да открои позицията си спрямо експлоатацията на животни и да подчертае нуждата от промяна в цялата хранителна система на обществото ни.
“Мисля, че има връзка между начина, по който третираме животните и начина, по който третираме хората на дъното на йерархията”, споделя тя. И казва още: “Повечето хора не мислят за факта, че ядат животни, и за огромното страдание, през което тези животни преминават само за да бъдат превърнати в хранителни продукти за консумация.”
СПОДЕЛИ ВДЪХНОВЕНИЕТО!
Успя ли да откриеш мотивация и насърчение в историите на тези жени, посветили живота си на борбата за животните? Сподели вдъхновението с приятелите си и/или в социалните мрежи, за да покажеш на всички красотата на борбата за промяна!
Прочети и втора част с останалите 6 невероятни жени активисти за животните!
Източници:
Джейн Гудол: https://www.britannica.com/explore/savingearth/jane-goodall; https://blogs.ntu.edu.sg/hp3203-1819s2-u07/activism/; https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BD_%D0%93%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%BB.
Синтия Мос: https://en.wikipedia.org/wiki/Cynthia_Moss; https://www.pbs.org/wnet/nature/echo-an-elephant-to-remember-cynthia-moss-echo-and-the-amboseli-elephants/5876/; https://www.africanelephantjournal.com/elephants-in-zoos-a-legacy-of-shame/; https://www.nonhumanrights.org/wp-content/uploads/Aff.-Cynthia-J-Moss.pdf.
Карол Адамс: https://en.wikipedia.org/wiki/Carol_J._Adams.
Лори Хюстън: https://en.wikipedia.org/wiki/Lorri_Houston; https://en.wikipedia.org/wiki/Farm_Sanctuary.
Силвия Ърл: https://www.theguardian.com/environment/2023/feb/09/sylvia-earle-we-are-on-the-brink-a-million-species-may-be-lost; https://viva.org.uk/lifestyle/living-vegan/celebrities/scientists/sylvia-earle/.
Анджела Дейвис: https://www.all-creatures.org/articles/ar-vegan-angela-davis.html.
