fbpx

За работещите във фермата за норки до Стара Загора

Всички тези хора живеят в бедност и са експлоатирани от работодател, който е наясно, че нямат друг избор, освен да правят каквото им каже и да се примиряват колкото и да е зле, защото нямат алтернатива.

Обикаляхме там по къщите. Срещнахме една жена на към 55 пред двора ѝ. Тя беше първият човек, склонен да разказва, и имаше много да каже, но отказваше да даде името или дори телефона си. Работи в „Градус“. Страх я е да не загуби работата си. Други казаха, че когато идват на проверки от държавата, фермата казва на работниците или да не идват този ден, или ги затварят всички в едно от халетата. Оттам заключихме, че вероятно са и без договор тези хора.

Експлоатация на хора и животни – за нечия печалба

Всички тези хора живеят в бедност и са експлоатирани от работодател, който е наясно, че нямат друг избор, освен да правят каквото им каже и да се примиряват колкото и да е зле, защото нямат алтернатива.

На това отгоре, възрастните хора, които се опитват сами да свържат двата края, също стават жертва на фермата за норки и стават още по-неспособни да се справят. Почти всички от тях имат няколко кокошки или овце и други животни, на които разчитат за оцеляването си. През годините обаче вече се натрупаха стотици сведения как избягалите норки от фермата – те са диви хищници – влизат по дворове и удушават кокошки, агнета, дори коне са наранявали дълбоко, докато са били още малки.

Хората в Маджерито

Говорихме с няколко човека. Една продавачка разказа, че не знае никого от Маджерито, който да работи при норките, но според нея предимно роми работят там и никой от тяхното село няма да намерим, който да работи във фермата. Да пробваме в село Загоре.

Загоре

Обикаляхме там по къщите. Срещнахме една жена на към 55 пред двора ѝ. Тя беше първият човек, склонен да разказва, и имаше много да каже, но отказваше да даде името или дори телефона си. Работи в Градус. Страх я е да не загуби работата си каза, защото има сметки да плаща и в региона няма нищо друго. Но беше много отчаяна. От РЕДАКТИРАНО години е работила при Градус на минимална заплата, 14 часови работни дни – става по тъмно сутринта, работи цял ден да транжира пилетата, и се прибира по тъмно, яде и спи. Няма време за нищо. Добър служител е била винаги, но никога не е получавала повече от минимална заплата. Сега трябва да решава дали да си купи дърва – дърва за 500 лева ѝ трябват, за да е на топло зимата – но да ѝ спрат водата и тока; или да си плати сметките, но да стои на студено зимата. Радваше се, че през социализма поне са си построили къщите, защото иначе сега щяла да е и на улицата.

Пробвала е да работи и при норките. Там заплатата е по-добра от минималната. Преди РЕДАКТИРАНО години е работила там, по време на разплодния сезон, но не е могла да издържи повече от месец. Мирише ужасно, норките хапят, тежка работа, а като я питахме на самите животни какво им е – „Нали знаеш, като огладнеят майките там си изяждат бебетата…”

Не смее да даде номера си или да разкаже пред камера, дори когато я уверяваме, че ще остане анонимна, от страх да не загуби едната работа, която има.

Тя също каза, че във фермата работят предимно роми, и ни насочи да питаме в село Малко Кадиево и село Памукчии.

Спряхме след нея една друга възрастна жена. И тя каза, че е на същото дередже – от години работи в Градус, на минимална заплата и с извънредни часове всеки ден, няма какво друго да се работи в региона и не може да разказва, нито да каже коя е или да даде свой телефон, от страх да не я уволнят. Каза, че в един момент се е научила да се примирява с нещата каквито са – „и с хубавите, и с лошите, макар че цялото изобщо не е розово…“

Малко Кадиево

Ударихме на камък.

Памукчии

Влезнахме в селото и започнахме да разпитваме хората по дворовете. Намерихме и ромската махала. Там се натъкнахме на едно момче, РЕДАКТИРАНО, който се съгласи да ни разведе до негов роднина, РЕДАКТИРАНО, който работи сега при норките. Не беше у дома. Момчето ни заведе след това в къщата на друг негов роднина. Него го нямаше, но жена му беше там и говори с нас.

Разказа, че и тя преди е работила при норките, но е спряла, за да гледа децата. Няма нищо друго в региона, което да плаща повече от минимална заплата – хората са принудени да го работят; особено онези, които имат деца да издържат. Имат изрични инструкции от фермата да не обелват и дума. И ги е страх да си загубят работата. Затова не може да ни разкаже нищо, нито мъжът ѝ би могъл.

Казват им да не разказват нищо от нещата, които са видели във фермата. Дори при уверение, че би било изцяло анонимно и без да се знае кой говори, каза, че не могат да разкажат. Не иска да рискува единственото работно място наоколо с повече от минимална заплата. Питахме дали често идват от държавата на проверки във фермата – каза, че не е толкова, но когато идват, казват на работниците или да не идват на работа този ден, или ги затварят всички в едно от халетата. Оттам заключихме, че вероятно са и без договор тези хора.

Не ни отне много след това да се натъкнем на още хора, които работят при норките. Първия мъж, когото спряхме в махалата, каза, че работи там. Като разбра, че го питаме да разкаже как е във фермата, веднага заби поглед в земята и каза мигновено „Всичко е наред, няма никакви проблеми, всичко е прекрасно във фермата.“ Няколко пъти го повтори след това по същия начин. Разказа и той за това, че нищо друго в региона не плаща повече от минимална заплата, и няма какво друго да се работи. И той е бил предупреден да не разказва нищо от нещата, които вижда във фермата.

Компенсации: За хората, не за крупни бизнесмени

Никой не би работил подобна работа, освен ако по един или друг начин не беше принуден от обстоятелствата. Затова позицията ни е, че компенсации при закриването на фермите за кожи трябва да има, да. Но не за собствениците – крупни бизнесмени със съмнителни бизнес практики – а за работниците. Бюджетът може да си го позволи, работниците в целия ЕС във ферми за кожи са под 5000. А тези хора имат нужда, иначе никой от тях не би работил това. В това се уверихме. Шест или дори 10 заплати накуп за работниците като компенсация при закриването на фермите няма да се усети за бюджета, но ще значи справедлив край на една индустрия, жестока както към животните, така и към хората, които тя експлоатира.

За Европа без кожи

Подкрепете борбата за едно по-добро бъдеще – подпишете и споделете Европейската гражданска инициатива „За Европа без кожи“ на www.zanorkite.eu Няма да стане без Вас.

Етикети

Още от тази категория

Забраната на клетките за телета няма да навреди на индустрията

Забраната на клетките за телета няма да навреди на индустрията

С петицията организаторите от „Невидими животни“ отправят политическа заявка към народните представители и Министъра на земеделието и храните с искане за промяна в нормативната уредба за забрана на отглеждането на телета в клетки.

На затварянето на новородени телета в клетки може да се сложи край с нова петиция

На затварянето на новородени телета в клетки може да се сложи край с нова петиция

С петицията организаторите от „Невидими животни“ отправят политическа заявка към народните представители и Министъра на земеделието и храните с искане за промяна в нормативната уредба за забрана на отглеждането на телета в клетки.

Share This