„Това, което е аморално, не може да бъде научно правилно. Да се търси собствена изгода за сметка на друг, който чувства, означава отричане от самата хуманност.“
– Д-р А. Кингфорд, създател на Британското общество против вивисекцията
Подпиши се за ,,Козметика без жестокост” : https://bezbolka.bg/
Какво е тестване върху животни (вивисекция)?
Вивисекцията е научен подход, позволяващ използването на живи животни за развитието на познания при биомедицината. По правило всяка субстанция, като се почне от лекарства, козметични продукти, домакински и почистващи препарати, и други- трябва да бъде изпитана върху животни, преди да бъде пусната на пазара. Въпреки това е доказано, че експериментите с животни са не само ненадеждни, но могат да бъдат подвеждащи и да излагат на риск човешкото здраве, тъй като никой животински вид не може да бъде биологичен модел на друг вид.
Статистика:
• В целия свят броят животни, убити всяка година в лаборатории, се определя на около 115 милиона, въпреки че е трудно да се даде точна информация, тъй като всичко се случва в условия на секретност. В Европейския съюз животните, убивани в експерименти, са около 10 милиона на година, а в България – 7000.
• Около 60% от тези животни се използват за фармацевтични изследвания, а останалите се поделят между медицински и козметични проучвания, изследвания на ментални заболявания, военни изследвания, обучение и др. . Токсикологичните тестове са в основата на всички тези категории и представляват около 75% от експериментите върху животни.
Аргументи “ПРОТИВ” експериментите с животни
1. Експериментите върху животни са нехуманни и жестоки, и нямат място в 21. век.
При част от тези експерименти на животните биват ампутирани гласните струни, животните биват тровени, изгаряни, замразявани, подлагани на глад или изкуствено хранене, подлагани на електрошок, принуждавани да вдишват токсични изпарения, заразявани с вируси, които по принцип не се предават по животните, като 70% от всички тези жестоки експерименти се извършват без упойка, а останалите 30%– с частична упойка. Известни са случаи, в които животни са убивани по изключително мъчителен начин- например с въглероден диоксид.
2. Вече съществуват алтернативни методи за осъществяване на експерименти.
„In vitro“ тестовете в епруветка позволяват да се изследват директно човешки клетки, което би дало по-точни резултати. Други примери са изкуствено отгледана кожа или роговица, човешки клетки и антитела, компютърни модели на отделни органи, органи върху 3Д-биочип, изследвания върху здрави и болни доброволци, математическо моделиране и др. Тези методи са не само не само са по-достоверни и морално оправдани, но имат потенциала да бъдат и по-бързи, по-евтини и по-подходящи за хората.
3. Животните са много различни от хората и експериментите върху животни могат да подведат учените.
Анатомичните, метаболитните и клетъчните различия между животните и човека правят експериментите с животни недостатъчно достоверни.
Вярно е, че велики открития на медицината са осъществени, благодарение на експерименти с животни, например:
Луи Пастьор (1822 – 1895) създава ваксини срещу антракс при овце, холера при пилета и бяс при кучета.
Робърт Кох (1842 – 1919) открива бактериите, които причиняват туберкулоза.
Пол Ерлих (1854 – 1919) изучава менингит и сифилис, като промотор на имунологията.
Но лекарствата, тествани върху животни, не непременно са безопасни за хората, и обратно.
Тестовете върху животни за „Виокс“ – лекарство за артрит, показват, че не вреди на сърцето на мишките. Оказва се, че това не важи за хората – от него са предизвикани над 27 000 инфаркта и други сърдечни усложнения, преди да бъде изтеглено от пазара.
Подобен е случаят с успокоителния препарат за бременни жени ,,Талидомид’’, който не е показал токсичност при тестване върху животни, но токсичността му се проявява само при хората и два рядко използвани за експерименти вида животни. В резултат от използването му са родени над 10 хиляди бебета с липсващи крайници и уродливости.
Някои вещества, които са опасни за животните, се използват широко при хората. Аспиринът е смъртоносен за някои видове, но има ползи за човешкия организъм. Ефикасното лекарство „Такролимус“, което се дава и до днес за намаляване на риска от отхвърляне на нов орган, също се оказало опасно за животните.
На животни се тестват не само лекарствени препарати, но и хигиенни, козметични средства, съединения от промишлеността. Примерите за тестове върху животни включват принуждаване на мишките и плъховете да вдишват токсични изпарения, насилствено хранене на кучета с пестициди и капене на капки с корозивни химикали в чувствителните очи на зайците.
Най- известни са двата теста на Драйз: за очна чувствителност и за кожна раздразнимост. При теста на Драйз за очна чувствителност в едното око на зайчето се капва или натрива тествания продукт, а другото око служи за контрола. Зайчето е обездвижено, за да не може да трие с лапи очите си, и експериментът продължава, докато не настъпи повреждане на очната роговица (разяждане на тъканта на окото и ослепяване). При теста на Драйз за кожна раздразнимост се обръсва кожата на зайчета или мишки, отстранява се горния слой и директно се нанася висококонцентирана тествана субстанция. Резултатите се изразяват в подуване, сърбеж, възпаление и др.
Друг промишлен тест е LD-50 (летална доза 50) – жесток тест за токсичност, който определя смъртоносната доза за 50% от опитните животни.
Още Питагор е твърдял, че този, който спокойно убива животно, не би имал трудности да убие и човек.
Как се установяват вредите от тютюнопушенето?
Вредите от цигарите са тествани върху плъхове, мишки, а в миналото върху кучета и маймуни. Животните са принуждавани да вдишват цигарен дим в продължение на 6 часа на денонощие без прекъсване за период до 3 години. Естествен инстинкт е да избягват дима, затова са затваряни в метални кутии, където димът се помпа директно в носовете им. Когато тестовете са провеждани върху кучета и маймуни, димът се е вкарвал директно през дупки във вратовете на животните или са им слагани маски и са били обдишвани с цигарен дим. Катранът е директно нанасян върху оголената кожа на мишки и плъхове, за да се предизвика развитието на тумори. След експеримента животните са убити и разрязани, за да се изследват вредите върху организмите им.
Как се тестват спиралите за мигли?
За изследване на възможните странични ефекти на спиралите се използва тестът на Драйз, който установява раздразнението върху очните тъкани вследствие на третиране с различни химикали. Зайчетата са обездвижвани, субстанциите се капят/натриват в едното око, а другото око служи за контрола. Оценка на ефекта се прави на 24-часови интервали за период, продължаващ до 3 седмици. Зайчетата страдат от зачервяване, кървене, язви, много от тях ослепяват, а в края на експеримента биват убивани. Друг тест, разработен от Драйз, изследва кожните раздразнения – определен участък от тялото на зайчета, мишки и плъхове се бръсне и в кожата се втриват високо концентрирани тестови субстанции. Резултатите от експериментите се изразяват в подуване, сърбеж, възпаление, излющване на кожа и други.
Как се тестват шампоани, балсами, лосиони върху животни?
Освен двата теста на Драйз – за дразнене на очите и кожата, тестването на козметични продукти включва принудително поглъщане от животните на големи дози от тестваната субстанция, за да се определи количеството, при което настъпват поведенчески изменения и смърт.
Какво се случва с животните след приключване на експериментите?
Липсата на естествена околна среда и стресът карат някои животни в лабораториите да развият невротични поведения като непрекъснато въртене в кръг, люлеене, разкъсване на собствената кожа и др. Повечето експерименти за лечение на заболявания се провеждат, докато при 50% от животните настъпи смърт. След живот в болка, самота и ужас, останалите са убивани след края на експеримента. Положението не е по-различно при експерименти за изследване на козметични и почистващи препарати. Повечето от животните са безвъзвратно увредени, „късметлиите” биват убити, а останалите продължават да участват в експерименти.
Има много неживотински методи на тестване, които могат да се използват вместо тестването върху животни. Те са не само по-хуманни, но имат потенциал да бъдат по-евтини, по-бързи и по-подходящи за хората.
Често задавани въпроси
1. Каква е позицията на ЕС по отношение на тестването върху животни?
През 2018 г., последната година, за която разполагаме със статистически данни, в ЕС за тестване и изследвания са използвани около 10,6 милиона животни. Още милиони животни биват убивани за използване на биологични тъкани или защото са в “излишък” за лабораториите. Най-често за експерименти се използват мишки, плъхове и риби, също кучета, котки и маймуни.
2. Какво и как най-често се тества върху животни?
Опити върху животни се извършват за лекарства, химикали, торове, пестициди, бои, домакински продукти, хранителни добавки, козметични съставки или ботокс, за изследване на лечения и операции, за производство на различни вещества (например в имунологията) и за т.нар. фундаментални изследвания. Съществуват много видове експерименти- например класическият тест на Драйз: по време на опитите върху обездвижени зайци тестваното вещество се накапва в окото и се наблюдава дали то ще се увреди. При теста за раздразнение на кожата морските свинчета или зайците биват обръсвани, горният слой на кожата им се отстранява и се нанася веществото, за да се види дали ще причини увреждане на тъканта. Животните са принуждавани да вдишват веществата или те биват вкарвани в стомаха им чрез сонда. Ботоксът се тества, като се инжектира в корема на мишки и след няколко дни те бавно умират от задушаване.
3. Има ли забрана за тестване на козметични продукти върху животни в ЕС? Каква е реалната ситуация?
От 2013 г. насам има забрана за тестване, внос и продажба на козметика, тествана върху животни, вкл. на отделни съставки. За съжаление, въпреки забраната все още се провеждат тестове. Европейската агенция по химикали и Европейската комисия твърдят, че забраната се отнася само за тестове, свързани с безопасността на потребителите (става дума за случаи, при които има риск работниците, участващи в производствения процес, да бъдат изложени на тези съставки).
4. Краят на тестването върху животни няма ли да застраши медицинските изследвания и тестването на лекарства?
Тестовете върху животни са ненадеждни. До 95% от лекарствата, които са успешни при животните, се провалят при хората – не действат или имат странични ефекти, които не се наблюдават при животните. Експериментите с животни разкриват само около една пета от сериозните странични ефекти. Необходимо е, не само от етични съображения, но и с оглед на човешкото здраве, да се инвестира в методи без животни. Вече съществуват редица такива, например изкуствено отгледана кожа или роговица, човешки клетки и антитела, компютърни модели на отделни органи, органи върху чип (3D чипове, които симулират функциите на органите и съчетават предимствата на компютрите и in vitro методи), изследвания върху здрави и болни доброволци, математическо моделиране и др. Много от тях могат да се използват и за изследване на болести и тестване на лекарства.
