fbpx

Защо хуманното отглеждане на животни за козина е невъзможно

Все повече хора смятат, че продуктите, съдържащи естествена козина, нямат място в едно съвременно общество. Какъв е отговорът на индустрията?

Въведение

С развитието и модернизирането на обществото, все повече хора правят съзнателния избор да не купуват продукти, съдържащи естествена козина. С повишаване на цялостната осведоменост, все повече от потребителите се интересуват откъде идват продуктите и как са произведени. Това любопитство среща хората с една неприятна истина, а именно: всяко палто или моден аксесоар, който съдържа естествена козина, са изработени от кожата на животно, което е било отгледано в ужасни условия, умъртвено по мъчителен начин и одрано с тази единствена цел.

Етичните норми на обществото все повече отхвърлят този тип продукти, които не са необходими за оцеляването ни, особено при условие, че в днешни времена има множество алтернативи. Тази насока се наблюдава и на глобално ниво – в Европейския съюз повече от половината страни членки са въвели законодателство за забрана или постепенно премахване на фермите за кожи.

Към момента не съществува система за етикетиране на продуктите с естествен косъм, която да информира потребителите как са отглеждани животните, чиято козина присъства в продукта. Това е разбираемо, защото ако потребителите са добре осведомени какво се случва с животните, голяма част от тях ще откажат да купуват подобни продукти.

Решението на индустрията

Кожухарската индустрия от много години твърди, че условията във фермите за кожи са задоволителни, дори ,,хуманни’’, и защитава с всички сили настоящите практики за отглеждане на животните . Чуваме дори твърдения, че обществото не е добре информирано за методите, условията и стандартите във фермите, срещу които проявява съпротива. За да защити интересите си и да адресира все повече нарастващия проблем с общественото мнение, Европейска асоциация на животновъдите за кожи ( European Fur Breeders Association – EFBA) стартира през 2009г проекта ,,WelFur’’. Формално той цели да разработи протоколи за оценяване благосъстоянието на норките и лисиците, отглеждани за кожите им, и за сертифициране на фермите, които покриват изискванията. Според EFBA целта на WelFur е да „промотира и осигури добри стандарти за благосъстояние във всички ферми“. Нека проследим дали WelFur успява да постигне тази цел.

fox-in-cage

Липсата на законодателство

Като за начало, в Европейския съюз животните, отглеждани за техните кожи, са включени в общите директиви за благосъстояние, транспорт и умъртвяване. Липсва обаче всякакво детайлно законодателство и стандарти, които да са насочени към видовоспецифичните нужди на животните, отглеждани за козината им. Това позволява на кожухарската индустрия сама да създаде стандарти, които не са диктувани толкова от нуждите на животните, колкото от необходимостта на самата индустрия да защити името си пред обществото.

Петте свободи

За да бъде адекватно оценяването на благосъстоянието на животните, трябва първо да дефинираме какво търсим. Различните автори дават различен смисъл на думата „благосъстояние“, като някои от тях го определят като „физическо и психическо здраве на животните“, а други включват „възможността на животното да изразява поведение, каквото би имало в естествената си среда“. Широко разпространен метода за оценяване благосъстоянието на животните са „петте свободи“, които се използват за основа на законови изисквания и стандарти в други животновъдни сектори. Те са следните:

  • Свобода от глад и жажда
  • Свобода от дискомфорт
  • Свобода от болка, наранявания и заболявания
  • Свобода да изразяват нормално поведение
  • Свобода от страх и стрес

Сега ще разгледаме как тези свободи биват нарушавани при отглеждането на животни за тяхната козина.

Свобода от глад и жажда

Като подготовка за размножителния период, животните се оценяват за ниво на затлъстяване. Тези от тях, които са с висок индекс, се поставят на рестриктивна диета, което води до периоди на гладуване и повишен стрес.

Свобода от дискомфорт

Норките и лисиците, отглеждани във ферми, прекарват целия си живот в клетка. Те имат изключително малко контрол над заобикалящата ги среда. Подът представлява метална решетка, която наранява лапите на животните и това води до високи нива на дискомфорт. Лисиците често нямат място за почивка и са принудени да лежат върху същата решетка.

И двата вида в природата комуникират изключително чрез миризми. Тъй като те са териториални животни – всяко обитава самостоятелно големи ареали- миризмата на толкова много себеподобни, намиращи се на твърде близко разстояние, води до високи нива на стрес и дискомфорт.

Свобода от болка, наранявания и заболявания

Основен проблем е, че животните нараняват себе си или другите в клетката. Изкривяване на краката, рани по лапите и хранителни разстройства са често срещани. Тези състояния са пряко следствие от начина на отглеждане. Високите нива на смъртност при новородените също са показателни за проблемите в тази област. Методите на улавяне, фиксиране и убиване на животните, освен стрес, им причиняват и силна болка.

Свобода да изразяват нормално поведение

Малките клетки не позволяват на животните да задоволяват дори своите базови нужди и да се ангажират в естественото си поведение. Норките например са полуводни животни и в природата те прекарват голяма част от живота си, плувайки. Във фермите за кожи обаче единствената вода, до която имат достъп, е тази в поилките им. Лисиците копаят дупки и леговища в естествената си среда, но в тесните клетки във фермите за кожи не само им е отнета тази възможност, но и при опитите да копаят нараняват лапите си в телената мрежа отдолу.

В тези клетки животните нямат възможност да тичат, да се катерят, да обикалят големи територии и да ги маркират като свои. Нямат възможност да се социализират с други животни от своя вид по избор, да се радват на слънцето, вятъра и дъжда като дивите си събратя.

Майчинският инстинкт се проявява с грижа за малките, но във фермите за кожи майката и малките ѝ биват разделени в много по-ранна възраст в сравнение с тази, когато те се разделят сами в природата. Това лишава и двете страни от социалното поведение, което биха имали, и им причинява силен стрес.

Свобода от страх и стрес

Всичко споменато дотук води до стрес за животните. Една от основните причини те да изпитват толкова високи нива на страх и стрес във фермите, е че лисиците и норките са диви животни, които не са опитомени от човека и са претърпели сравнително малък активен подбор. При това те не са селектирани спрямо адаптацията си към отглеждане от хората, а само за характеристиките на козината им.

fox-in-cage

Сертификатът WelFur

Сертификационната система WelFur не предвижда справяне с проблемите, породени от липсата на петте свободи, а по-скоро цели да нормализира вече създадените системи за отглеждане на животните. Ето няколко притеснителни факта за тази сертификационна система:

  • В протокола не се включва адекватно наказание за фермите, които не покриват минималните изисквания.
  • Не биват адресирани методите за улавяне, фиксиране и умъртвяване на животните, въпреки че те могат да причинят високи степени на страдание
  • Не се адресира липсата на обучение при работниците, които извършват умъртвяването на животните.
  • Намаля се важността на сериозни наранявания на отделни индивиди, защото индексът за наранявания се пресмята като общо число за всички животни.
  • Намаля се важността на стреса и психическото състояние на животните.

Фермата за норки в България има такъв сертификат. Сами може да видите в разследването, което публикувахме през 2022г., какви са условията там.

Ето защо, каквито и стандарти да си постави кожухарската индустрия, е невъзможно да бъде постигнато благосъстояние на животните, отглеждани и убивани единствено за техните кожи. Можем да приемем, че едно животно се отглежда „хуманно“ само ако нивото му на благосъстояние се поддържа високо и нуждите му са задоволени.

mink-in-cage


В заключение, WelFur не адресира проблемите с благосъстоянието на животните адекватно и това е напълно очаквано, имайки предвид, че изначалният мотив за отглеждане на тези животни е печалбата от кожите им. Протоколите на WelFur са специфично създадени да заобикалят основните проблеми с благосъстоянието на животните и да защитават статуквото.

В обобщение на всичко досега, стигаме до извода, че е невъзможно „хуманното“ отглеждане на животни за кожите им, защото фермите за кожи няма как да предоставят условия, достатъчно близки до естествените и необходими за тези животни, нито да подсигурят адекватното задоволяване на техните нужди. Забраната на тези ферми е единственият начин да поставим грижата за хуманно отношение към животните на стабилна основа.

Източник: chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://www.furfreealliance.com/wp-content/uploads/2015/11/Case-against-fur-farming.pdf

Етикети

Още от тази категория

70% от българите искат забрана на клетките за животни в индустриални ферми в България

70% от българите искат забрана на клетките за животни в индустриални ферми в България

Според социологическо проучване на Market Links от 2023 г., малко над две трети от българските граждани смятат, че България трябва да подкрепи постепенното прекратяване на индустриалното отглеждане на животни в клетки в ЕС, и повече от половината биха гласували за политик, който отстоява тази позици

Европейският омбудсман се застъпва за „Край на клетките”

Европейският омбудсман се застъпва за „Край на клетките”

В жалба към омбудсмана на Европейския съюз над 30 организации за животните от цяла Европа, вкл. „Невидими животни”, алармират за нарушеното обещание на Европейската комисия. В резултат на това омбудсманът започна проверка и поиска от Комисията да отговори на опасенията, изразени от жалбоподателите.

Share This